По последни данни на Националното статистическо бюро, индексът на мениджърските покупки е бил 50.8 пункта, докато през март стойността му е била 52 пункта. Тази стойност е много малко над нивото, маркиращо рецесия, и със сигурност е повод за притеснения сред китайския бизнес и правителството. Но от друга страна, в сравнение с февруари индексът показва ръст за втори пореден месец, което дава поводи и за умерен оптимизъм. Според Джао Цинхъ, старши статистик от бюрото, индексите показват, че през изминалия месец икономическата активност е продължила да се нормализира, като 99,7% от анкетираните големи и средни предприятия работят. Производственият сектор обаче се разширява по-слабо от март, а продукцията надвишава пазарното търсене, особено от чужбина, което продължава да е вяло. По думите му, подиндексът за новите поръчки е спаднал до 50.2 пункта от 52 през март, а този за новите поръчки от чужбина се е свил още по-видимо - от 46.4 до 33.5 пункта. Над половината от респондентите, участвали в проучването на статистическото бюро, са отговорили, че изпитват недостиг на поръчки, а при някои тези от чужбина дори са били отказани, независимо че изпълнението им е било в ход. Според анализатори, вялото търсене, особено от чужбина, представлява най-големият риск за китайското икономическо възстановяване след пандемията, на фона на засилващата се опасност от глобална рецесия. В края на миналата седмица еврозоната обяви от 3,8% спад в БВП през първото тримесечие в сравнение с последното на 2019 г. В САЩ пък този показател е намалял с 4,8% на годишна база. За да се справи с външните предизвикателства, според анализатори, китайското правителство ще обяви на насрочената за края на май сесия на парламента, пакет от стимули, фокусирани върху разширяване на вътрешното търсене и спасяване на най-силно засегнатите сектори. „Подобен пакет от макроикономически политики трябва да бъде приложен незабавно“, казва Джун Джъншън, главен икономист на CEBM Group, която е част от финансовата медия „Цайсин“. Проследяваният независимо от „Цайсин“ техен индекс за мениджърските покупки (Caixin China General Manufacturing PMI) е дори по-нисък от този на официалната статистика - 49.4 пункта, а подиндексът за новите поръчки от чужбина е спаднал до най-ниското си ниво от декември 2008 г. Японската финансова компания „Номура“ пък посочи, че по време на парламентарната сесия прогнозирания бюджетен дефицит за 2020 г. може да бъде определен на 3,5% от БВП, в сравнение с 2,8% за миналата, както и съотношението им да достигне около 13%, когато бъдат приспаднати извънбюджетните задължения. Увеличаването на дълга би могло да се използва за финансово облекчаване на предприятия, банки и домакинствата, така че те да преодолеят сравнително лесно постпандемичния шок, смятат от „Номура“. Друг фокус в разходите ще бъдат инвестициите в инфраструктура, казва У Чаомин, главен икономист в Chasing Securities, и допълва, че това ще даде тласък и на производството в редица сектори. Правителството вече даде принципното си одобрение за издаването на провинциални и местни облигации на стойност 2,29 трилиона юана (325 милиарда долара). По данни на Националното статистическо бюро, индексът на мениджърските поръчки за непроизводствения сектор се е повишил до 53.2 пункта от март, когато беше 52.3 пункта, като най-бързо възстановяване регистрират секторите на услугите и строителството.