Китайското икономическо развитие ще се движи все повече от вътрешното потребление и инвестициите и за да се култивира по-ефективен местен пазар и се разгърне потенциалът за по-висококачествен растеж са нужни нови реформи, смята Лин Ифу, почетен декан на Националното училище за развитие към Пекинския университет и бивш главен икономист в Световната банка. Според него, трансформацията на китайската икономика от експортно ориентирана към залагаща на вътрешното потребление и инвестиции е неизбежна стъпка на фона на нарастващите доходи на домакинствата и сектор на услугите, които формират все по-голяма част от БВП на страната. Тази промяна също така е основна логика и ключов мотив зад модела за развитие чрез „двойна циркулация“, предложен наскоро от правителството. „В миналото възприемахме износа като ключов за растежа на Китай, но сега това не е така. Трябва да признаем, че като голяма икономика, вътрешният пазар и инвестициите ще бъдат основни двигатели на растежа ни в бъдеще“, обяснява Лин Ифу. Моделът за „двойна циркулация“ породи разгорещени дискусии и спекулации в страната и чужбина относно възможната промяна в политиката за развитие на Китай и нейното потенциално въздействие върху световната икономика. Според Лин, изясняването му е необходимо, за да се направи контраст с широко разпространеното възприемане на китайския модел за растеж като основан на износа. В подкрепа на своята теза, Лин Ифу цитира данни на статистиката, според които делът на експорта в БВП на Китай е спаднал от около 35% през 2006 г. на около 17% през миналата година. „Китай неизбежно трябва да се фокусира повече върху огромния вътрешен пазар с нарастващи доходи и нарастващ сектор на услугите. Което, разбира се, не означава, че износът и търговията не са важни“, посочва той. Според Лин, Китай ще продължи да използва конкурентните си предимства в световната търговия и допълнително ще разшири отварянето на пазара си за чуждестранни компании, за да сподели ползите, които носи потребителския му пазар и продуктите на по-ниска цена и с добро качество. Някои наблюдатели са склонни да разглеждат акцента върху вътрешното обръщение като знак, че Китай става все по-затворен или дори би се изолирал от останалия свят на фона на напрежението със Съединените щати и отслабеното външно търсене, заради пандемията от COVID-19. „Схващането, че Китай се насочва към затворена икономика е погрешно. Ние ще продължим да използваме ресурси както на вътрешния, така и на външния пазар и да работим за по-нататъшно задълбочаване на реформите и отваряне на ново по-високо ниво“, обяснява Лин. В тази връзка, по думите му, са необходими по-смели реформи в редица области, включително сектора на финансовите услуги, пазара на труда, земята и системата за собственост. „Политиките трябва да насърчават финансовите институции да предлагат по-голяма подкрепа и заеми за микро и по-малкия бизнес в страната. На частните компании също трябва да се предостави по-широк достъп до индустрии, където сега има бариери за навлизането им“, смята икономистът. Друга важна сфера за реформи, според Лин Ифу, трябва да бъде разпределението на богатството, за да се намали неравенството в доходите, да се насърчи регионалната интеграция и се позволи на повече хора да се възползват от предимствата от развитието. Също така е важно да се подобри координацията между пазара и държавата, така че икономиката на страната да успее да се възползва от ефективно функциониращ пазар и създаващо удобства за неговите субекти и потребители администрация. Според Лин Ифу, предимството на Китай се крие в цялостната индустриална верига и иновативната му сила в новите технологии, а растежът може да се похвали с голям потенциал, тъй като БВП на глава от населението току-що надхвърли 10 000 долара, което е по-ниско от американското ниво от около 62 000 долара.
