Според неотдавнашни данни на Националното статистическо бюро, през 2020 г., въпреки огромното въздействие на епидемията от новия коронавирус и тежката и сложна международна ситуация, новите индустрии, бизнес форми и бизнес модели („трите нови двигателя на икономическия растеж“) в Китай продължат да нарастват. Създадената от тях добавена стойност е била 1,7 трилиона юана, което представлява ръст от 4,5% спрямо предходната година (без приспадане на ценови фактори). В същото време делът им в БВП на страната се е увеличил с 0,7 пункта до 17,08%. У ън Бин, главен анализатор в банка „Миншън“, смята, че постепенното увеличаване на дела на „трите нови двигателя на икономическия растеж“ в БВП е не само обективна необходимост, наложена от изискването за висококачествено развитие, но и конкретна негова проява. „През последните години Китай осъществи структурна реформа на предлагането, ускори оптимизацията на системата за доставки, особено популяризирането на онлайн приложения, и насърчи бързото развитие на тази икономика“, обяснява той. Лю Сяндун, заместник-директор на Отдела за икономически изследвания към Китайския център за международен икономически обмен посочва, че през 2020 г. Китай е успял за култивира нови двигатели на растежа, ускорил е дигитализацията в много промишлени сектори, насърчавайки по този начин възстановяването на производството, както и развитието на онлайн индустрии, и като цяло подобряване на стабилността. Други експерти са на мнение, че активността при „трите нови двигателя на икономическия растеж“ е тясно свързана с политиката за насърчаване на развитие, основано на иновации. През последните години правителството продължи с реформата на администрацията, системата за пазарен надзор и оптимизиране на услугите, задълбочавайки същевременно пазарно ориентираното разпределение на ресурси и производствени фактори. Благодарение на това, през 2020 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в страната са нараснали с 10,3% спрямо предходната година, запазвайки двуцифрен растеж за пет последователни години; съотношението им към БВП е било 2,4% или увеличение с 0,16 процентни пункта спрямо 2019 г. Докладът на Световната организация за интелектуална собственост показва, че през 2020 г. Китай продължава да заема 14-то място в глобалния индекс на иновациите и е единствената икономика със средни доходи в топ 30. Новите бизнес модели нарастват въпреки глобалната тенденция към спад, а новите индустрии и продукти се развиват бързо. През 2020 г. добавената стойност на високотехнологичното производство в Китай се е увеличила със 7,1% спрямо предходната година и е с 4,3 процентни пункта по-голяма от тази на всички отрасли над определен размер. Бързият растеж на новите икономически модели, който разчита на развитието на технологии като Интернет, облачни изчисления и големи данни, показва голям потенциал. През 2020 г. онлайн продажбите на дребно на физически стоки са се увеличили с 14,8% спрямо предходната година, което представлява 24,9% от общите продажби на дребно на потребителски стоки. Данните показват, че през май тази година добавената стойност на високотехнологичното производство над определен размер се е увеличила средно с 13,1% за две години, което е значително по-бързо от растежа на всички останали отрасли. От януари до май средният двугодишен ръст на инвестициите във високотехнологични индустрии е бил 13,2%, което също е значително по-бързо от растежа на общите инвестиции. Новите бизнес форми се развиват бързо, а икономиката на платформите и онлайн търговията на дребно продължават да бележат положителен ръст. От януари до май онлайн продажбите на дребно на потребителски стоки са се увеличили средно с 15,6% за две години, което е значително по-бързо от общия темп на растеж продажбите на дребно на потребителски стоки. Производството на високотехнологични продукти също се ускорява. През май интелигентните часовници, индустриалните и сервизните роботи, въглеродни влакна и техните композитни материали са се увеличили съответно с 87,5%, 50,1%, 49,2% и 43,3%. Експерти смятат, че чрез данните за добавената стойност на „трите нови двигателя на икономическия растеж“ може да се визуализира цялостната ситуация и тенденции за развитието им в Китай, така че да отразява по-добре постиженията на научните и технологични иновации и качеството на икономическо развитие, и да помогне на правителството да взема решения в реално време. Уън Бин смята, че е необходимо по-нататъшно оптимизиране на административните процедури и делегиране на власт, либерализиране на достъпа до пазара, по-добра фискална и данъчна политика, така че повече пазарни субекти да навлязат в горепосочените области. В същото време финансовият сектор трябва също да излиза с нови продукти и услуги, по-специално да използва оптимално ролята на капиталовия пазар, да продължи увеличаване дела на „трите нови двигателя на икономическия растеж“ и да насърчава висококачественото развитие. Лю Сяндун вярва, че е необходимо по-нататъшно задълбочаване на реформите, насочване на предлагането, така че да се адаптира по-добре към търсенето, създаване на сценарии за най-добри практики и фокусиране върху решаването на слабостите и трудностите при разширяване на потреблението. В същото време е необходимо ефективно да се решат трудности с финансирането. Освен това, в бъдеще, в процеса на развитието на „трите нови двигателя на икономическия растеж“, е необходимо да се усъвършенстват правилата, да се насърчава развитието на индустриалните стандарти и се обърне внимание на предотвратяването на рисковете, които технологията и новите индустрии могат да донесат. И всичко това е необходимо да отчита справедливостта, така че да се насърчи хармоничното развитие на обществото и общия просперитет.