Планинският курорт в Ченду е бил любимо място на императорите от династията Цин. Разположен е край град Чънду в североизточната провинция Хъбей на около 200 километра от Пекин. В началото на 18-и век когато император Канси от династията Цин пристигнал в района е бил очарован от красотата на местната природа и чистия въздух. Тогава му идва идеята да построи лятна резиденция, в която може да прекара горещите летни дни. Но по замисъла на императора, това трябвало да бъде не просто дворцов комплекс, а обширна паркова територия с резиденции и дворци, които олицетворяват държавното устройство на Китай по онова време. Така уникалната императорска резиденция е наречена Бишу Шанджуан и въпреки трудното за произнасяне име в превод то звучи много поетично - „планинско убежище от зноя“. Изграждането му започва през 1703 г. и отнема 89 години. Приема се за една от четирите най-известни градини в Китай, а другите три са Летният дворец в Пекин, „Градината на скромния администратор“ и „Градината за бавна разходка“ в Съджоу. Заобиколен от езера, гори и планини, това е най-голямата съществуваща императорска градина в Китай и бивша лятна столица на династията Цин, покриваща площ от 5,64 милиона кв. м. Планинският курорт в Ченду е по-голям от Забранения град и Летният дворец заедно. 10-километровата стена около парка се вие през равнинните и планинските части като Великата стена. Великолепният курорт и 8-те будистки храма в периферията му са построени по време на династия Цин, последната феодална китайска династия. Той служи като втори политически център на императорския двор от ранната династия Цин, които често прекарват лятото в Ченду. Обекта „Планинският курорт и 8-те будистки храма“ е включен в Списъка на културните наследства в света на Юнеско през 1994 г. Планинският курорт е разделен на четири зони - зоната на двореца, районът на езерото на юг, планинската зона и равнинната зона на север. Зоната а двореца е предназначена за императорското семейство и тяхната свита, които често прекарват тук по няколко месеца в годината и затова двореца е проектиран да прилича на Забранения град в Пекин. Площта на двореца обхваща обща площ от 102 000 кв. м. Състои се от две части - административна част отпред, където императорът приема висши чиновници, благородници от различни малцинствени националности и чужди пратеници и жилищните помещения на императорското семейство. По-специално внимание заслужава залата Янбожишуан, от където император Канси е управлявал 12 лета, а император Цианлун - 52 лета. Планински район представлява четири пети от летния курорт и покорява с разнообразния си релеф. В района на езерото е един от най-красивите в курорта. Много от живописните места тук са копирани от известни озеленени градини в Южен Китай. Например основната сграда на остров Зелен Лотос - „Кулата на мъглата и дъжда“, е моделирана като кулата в езерото Нанху в провинция Джъдзян. Равнинната местност е разположена между районът на планината и езерото. Районът е бил важно място за политически дейности, защото там императорът провежда състезания с конни надбягвания и други. Равнинната местност притежава характеристики на пейзажа на монголските тревни площи. Има и много гори и долини, където са разположени различни сгради. Това включва 70-метровата китайска пагода, една от най-високите в Китай, построена през 1751 г. по време на управлението на императора Цианлон. Пагодата е оформена с осмоъгълна основа, деветте етажа са украсени с цветни остъклени плочки. В Планинския курорт има 72 живописни места, които са кръстени от императорите Канси и Циалун. Има повече от 90 кули и павилиони, разпръснати около планинския курорт, както и малки мостове, надписи върху пропасти, скали с различни размери, много порти, хоризонтални надписи на дъски, дворци, тераси и други сгради. Осемте външни храма, които са част от планинския курорт, са разположени на хълмовете в полукръг. Всъщност те са 11 храма, но тъй като те са били разделени административно на осем секции са прочути с това име. До сега са запазени само седем от тях - храмът на Пурен (вселенското човечество), Сумифушу Миао (храмът на щастието и дълголетието на връх Сумеру), Храмът на всеобщия мир, храмът Анюан, храм Пушан, храмът Путуо Зонгченг, Храм Шусиан и храмът Гуангюен.