Хуаншан се намира в южен Китай и е известна в целия свят с красотата си, както и че е едно от най-важните световни природни наследства. Това е верига със 77 скалисти върха, високи над 1000 м, мистично потънали в бяла мъгла. Преди тя се е наричала Черната планина заради лъскавите черни скали, но през 747 г. я прекръстили Жълтата, в чест на легендарния китайски император Хуангди - Жълтият император. Жълтата планина, мистично потънала в бяла мъгла, разкъсвана тук-там от чепати дървета, не спира да вълнува човешкото въображение от хилядолетия. Според легендите, Жълтият император Хуангди е родоначалник на китайската нация. Той управлява над 100 години и си спечелва дълбоката обич на народа. По-късно, поради напредналата си възраст, той решава да преотстъпи престола на младия У. Хуангди бил много жизненолюбив човек и не искал да умре от старост, затова решил да потърси място, където няма остаряване. Той назовал двамата даоисти Жун Чъндзъ и Фу Циугун за свои учители и започнал да се учи от тях на начините за постигане на безсмъртие и вечна младост. Даоизмът се заражда в Китай и в най-ранната си история се занимава с търсене на начини за постигане на безсмъртие. За тази цел трябвало да се иде в някоя свещена и красива планина. Затова, Хуанди заедно с двамата си учители тръгнали да търсят такова място. Те прекосили много планини и реки, обходили цял Китай и най-накрая стигнали до Черната планина в южната част на страната. Пред тях се извисявали високи върхове, които пронизвали облаците, които като мека коприна обвивали планинските върхове. Долините били закътани и стръмни, сякаш човек се спускал до дъното на морето, и също били обвити от облаците. От пръв поглед, Хуангди усетил, че тази планина е идеалното място за тях. Всеки ден, те събирали дърва и палели огън, събирали лекарства и варели смеси. Без да обръщат внимание дали валял сняг или духал вятър, те не спирали за миг. Според легендата, елексирът на безсмъртието трябвало да се приготви девет пъти и чак тогава се получавал истинският елексир. Те едно след друго варели лековитата смес и колкото повече пъти, толкова по-трудно ставало, но Хуангди бил твърдо решен да стигне до края. След 480 години, най-накрая се образували бляскави топчета. Хуанди изпил едно и веднага усетил, че тялото му става леко като на лястовичката и може да се издигне и да лети из небето. Неговата коса и брада от бели се превърнали в черни, но бръчките от възрастта му си останали. Точно в този момент, от една скала в планината изведнъж бликнал червен извор, над който се кълбяла пара и се издигал приятен аромат. Фу Циугун поканил Хуангди да се изкъпе в червената вода. Той се потопил там за седем дена и седем нощи и се сменила цялата му остаряла набръчкана кожа и се подменил. От него сякаш излизала червена светлина, към него се върнала младостта. Хуангди вече се превърнал в безсмъртен и вече нямало да се тревожи, че може да остарее и умре. И понеже Хуанди именно в тази планина достигнал безсмъртието, тя била преименувана от Черна в Жълта. Друга легенда е свързана с Осемте безсмъртни. Веднъж те си уговорили среща, на която обаче Хан Сяндзъ закъснял. Тогава Джан Гуолао изказал предположение, че вълшебните гледки на Хуаншан са го омаяли и той се е загубил. Отишъл в планината, намерил го и за да не се залутат пак, той показвал с показалец пътя. Така се появила скалната група „Безсмъртният сочи пътя“, която може да се види и днес. Една от най-известните гледки в Хуаншан е „От вълшебната четка се раждат цветя“. В една дълбока долина има изровен от времето каменен стълб, който е по-дебел в основанието си и изтънява нагоре като четка. Самият му горен край е съвсем тънък като космите на четката. Върху този камък расте един бор, който е разперил широко короната си, сякаш букет цветя е разцъфнал на върха на четката, от където идва името на гледката. Според преданията, древнокитайският поет Ли Бай веднъж в съня си започнал да рецитира стихове и се понесъл с вятъра до върха на една планина на безсмъртни сред морето. Той бил обкръжен от море, облаци и китна растителност и бил опиянен от прелестта на природната картина около него. Точно тогава, една гигантска четка изплувала от морето, висока цели десет джана като нефритова колона. Ли Бай си помислил: „Ако аз мога да взема тази четка и като използвам тъмното море за мастилница, а синьото небе за хартия, мога да нарисувам най-красивите гледки от света. Колко би било хубаво това!“ Той се бил унесъл така в мечтите си и изведнъж чул приятна мелодична неземна музика, която се разнесла от върха на четката. След това, всред светлина разцъфтял букет ярко червени цветя. Четката започнала лека-полека да се приближава към него, носена от вятъра. Ли Бай можел да види ясно, как греещата четка идва все по-близо и по-близо към него и бързо протегнал ръка да я хване, но напипал само грубия камък на Каменната четка и от изненада се събудил. Оказало се, че това било само прекрасен сън. След като се събудил, Ли Бай си спомнил всичко, което видял, но не можел да разбере, какво е било това място. Той решил да обходи земята надлъж и шир и да открие това вълшебно място. Не след дълго той стигнал и до Хуаншан и като видял Вълшебната четка, не можал да се сдържи и възкликнал: „Ето къде била тази огромна четка, която аз сънувах!“ Според преданието, след като Ли Бай съзрял Каменната четка, той започнал да твори едно след друго своите безсмъртни стихотворения, които даже не успявал да запише. През 1990 г. ЮНЕСКО официално вписва Хуаншан в Списъка на световното природно наследство. Красимира Иванова