Древният град Пиняо е изключителен пример за типичен китайски град от династиите Мин и Цин (14-20 век), който е запазил до наши дни всичките си отличителни черти. Днес той осигурява забележителна картина на културното, социалното, икономическото и религиозното развитие през един от най-важните периоди на китайската история. Районът на Пиняо е бил населен още от неолита. През 9-и век пр. н. е. тук е обособено градско селище, укрепено с глинени крепости. С въвеждането на системата от префектури и окръзи през 221 г. пр. н. е. Пиняо става седалище на окръжна администрация и продължава да играе тази роля. През 1370 г., по времето на династия Мин, глиненият насип на защитната стена е усилен и са изградени тухлени стени. Все още има места, където може да се види оригиналният метод на строителство. Стените са построени във формата на костенурка, с големи кули, представляващи главата и опашката й на север и юг, а множество по-малки кули на запад и изток представляват краката й. Може да се разхождате по стените на около 3 километра от северната към южната порта, откъдето се вижда целият град от едната страна и внушителният ров от другата. След укрепването с нова масивна защитна стена, вътрешното оформление на древния глад Пиняо е било много променено, отразявайки стриктните правила за планиране на народите на Хан. Градът се развива стабилно и по време на династиите Мин и Цин. Той се очертава като един от водещите търговски центрове в Северен Китай през 16-и век, запазвайки този статут и до днес. През втората половина на 19-и век банковата общност на Пиняо доминира в китайския финансов живот. Древният град Пиняо е с площ от 2,25 кв. км, състояща се от шест големи храмови комплекса, учреждения на областни и общински администрации и други обществени сгради. Вътрешната част на града е оформена със симетрични и праволинейни улици с много магазини, построени през 18 - 19-и век, които запазват историческия градски пейзаж. Пиняо съдържа редица национални паметници на културата. Основаната през 10-и век „Зала на десетте хиляди Буди“ на храма “Дженгуо“ е фундаментална референция за изучаване на ранните китайски оцветени статуи и архитектура. Основната зала на Конфуцианския храм от 12-и век е класически пример за конструкция, при която големи коси греди се използват за носене на главните покривни греди, вместо по-конвенционалната техника със скоби. Храмът „Шуанлин“, основан през 6-и век, също е известен със своята колекция от над 2000 декоративни глинени статуи, датиращи от 12 - 19-и век. В храма „Цинсю Гуан“, който е основан през 7-и век, Драконовата зала е една от десетте основни сгради и е забележителна с използването на рядка конструктивна техника - система от окачени греди и висящи колони. Група от по-нови храмове включва Храма на градския бог от 19-и век, Благоприятния храм и Храма на генерал Гуан Ю. Областната административна сграда е комплекс, който съдържа елементи от 14-и до 19-и век. Двуетажната дървена градска кула е най-високата структура в историческия град и дължи настоящия си вид на реконструкция от 1688 г. От същия период е и мостът Хуеи Дзи, построен от камък с балюстради от двете страни. Развитието на търговията, а по-късно и на банковото дело дава възможност в древния град Пиняо да има красиви къщи, построени около четирите страни на открит двор, следвайки феодалната и йерархична традиция на хан, която е отличителна местна архитектурна особеност. И в наши дни град Пиняо впечатлява новодошлия с древното и новото в себе си.
