Атлас Китай: Автономен регион Вътрешна Монголия

Координати: 44° N. 113° E Граници: на север - Монголия и Русия, на изток - провинция Хъйлундзян, провинция Дзилин, на юг - провинция Ляонин, провинция Хъбей, провинция Шанси, провинция Шънси, Нинся-хуейски автономен регион, на югозапад - провинция Гансу Площ: 1 183 000 кв. км - 3-ти по ранг в Китай Географски обекти: планини - Хинган, Хълан; реки - Жълтата река; пустини - Гоби Най-висока кота: връх Хелан - 3556 м Административни центрове: Хоххот - столица, Баотоу - най-голям град Административно деление: 12 префектури, 101 окръга, 1425 общини Население (2010): 24 049 155 души - 23-ти по ранг в Китай Плътност на населението: 20/кв. км - 28-и по ранг в Китай Етнически състав: хан - 79%, монголски - 17%, манчжу - 2%, хуей - 0,9%, даур - 0.3% Географски данни Официално Вътрешна Монголия е класифицирана като автономен регион в Северен Китай, но поради големината й части от нея принадлежат и на Североизточен Китай, и на Северозападен Китай. В крайния югозапад провинцията достига ръба на Тибетското плато, където е най-високият връх в планините Хелан. По-голямата част от Вътрешна Монголия е плато със средна височина около 1200 метра, покрито от обширни льосови и пясъчни отлагания. В северната част се намират планините Хинган, заради които климатът там е по-хладен. На юг са разположени главно пасища - тучни на изток и оскъдни и сухи на запад. Благодарение на древните, изветрени скали, разположени под дълбоко седиментно покритие, Вътрешна Монголия е главен минен район, притежаващ големи запаси от въглища, желязна руда и редки земни минерали, което я е превърнало в основен индустриален регион днес. Поради издължената си форма, Вътрешна Монголия има четири сезона мусонен климат с регионални вариации. Зимите са много дълги, студени и сухи, с чести виелици, въпреки че снеговалежът е толкова лек, че там няма съвременни ледници дори на най-високите върхове. Икономика Вътрешна Монголия е един от най-развитите икономически райони в Китай с годишен БВП на глава от населението близо 13 000 щатски долара (2019), често класирана на 5-о място в страната. По речните долини във Вътрешна Монголия преобладават житните култури. В обширните пасища традиционен източник на препитание е отглеждането на домашни животни, главно овце и кози. Вътрешна Монголия има изобилие от ресурси, особено въглища, кашмир, природен газ, редки земни елементи. Има и повече находища от който и да е друг регион в Китай на естествено срещащи се ниобий, цирконий и берилий. Вътрешна Монголия е важна база за производство на въглища, като в провинцията се намират повече от една четвърт от световните запаси от въглища. Индустрията във Вътрешна Монголия е свързана предимно с въгледобива, производството на електроенергия и горското стопанство. Сега тук се насърчават шест конкурентни индустрии: енергетика, химикали, металургия, производство на оборудване, преработка на млечни продукти и високи технологии. В допълнение към големите си запаси от природни ресурси Вътрешна Монголия има и най-големия използваем капацитет за вятърна енергия в Китай, благодарение на силните ветрове, които се развиват в тревните площи на провинцията. Създадени са и специални зони за икономическо и технологично развитие като Баотоу национален парк, Зона за високотехнологично индустриално развитие, Еренхот зона за гранично икономическо сътрудничество, Зона за обработка на износ Хоххот, Манджоули зона за гранично икономическо сътрудничество. Административни центрове Столицата Хоххот е административен, икономически и културен център на региона. Името на града на монголски означава “Син град“, въпреки че той също е посочен и като “Зелен град“. Синият цвят в монголската култура се свързва с небето, вечността и чистотата. Населението му към преброяването през 2010 г. е 2 866 615 жители, а площта му е 17 186 кв. км. Разположен в южната централна част на Вътрешна Монголия, Хоххот е обкръжен от Дацин Шан (буквално преведено „Големи сини планини“) на север и платото Хетао на юг. Хоххот е основен индустриален център във Вътрешна Монголия. Заедно с Баотоу и Ордос той представлява над 60 процента от общото промишлено производство на Вътрешна Монголия. Баотоу е най-големият град във Вътрешна Монголия. Намира се в западната част на автономния регион и е известен като “Града на стоманата в Гоби“.