Координати: 29°39' N, 91°10' E Граници: на север - Синдзян-уйгурски автономен регион, на североизток - провинция Цинхай, на изток - провинция Съчуан, на югоизток - провинция Юннан, на юг - Мианмар, на югозапад - Бутан и Непал, на югозапад и запад - Индия Площ: 1 228 400 кв. км - 2-ри по ранг в Китай Географски обекти: планини - Хималаите; реки - Ярлун Цангпо, Инд, Салуин, Меконг и Яндзъ; езера - Намцо, Пангон Цо, Ракшастал, Ямдрок и Манасаровар Най-висока кота: връх Еверест - 8848 м Административни центрове: Лхаса - столица и най-голям град, Шигаце Административно деление: 5 града на ниво префектури, 2 префектури, 6 области, 68 окръга, 692 общини Население (2020): 3 648 100 души - 32-ри по ранг в Китай Плътност на населението: 3,0/кв. км - 33-ти по ранг в Китай Етнически състав: тибетски - 90%, хан - 8%, монпа - 0,3%, хуей - 0,3%, други - 0,2% Географски данни Автономният регион Тибет е разположен на Тибетското плато и е най-високият регион на Земята. В Северен Тибет котите достигат средно над 4572 метра. На юг регионът е ограничен от Хималаите, където се намира и връх Еверест, на границата на Тибет с Непал, а на север се издига широка планинска система. Като цяло системата образува водосбора на реките, течащи към Индийския океан - Инд, Брахмапутра и Салуин и притоците им, вливащи се в дренираните солени езера на север. Тибетският автономен регион може да бъде разделен на две части: района на езерата на запад и северозапад и речния район, който се простира на изток и юг. И в двата региона валежите са малко, защото те се намират в дъждовната сянка на Хималаите. Езерният регион се простира от езерото Пангон Цо в Ладак, езерото Ракшастал, езерото Ямдрок и езерото Манасаровар, близо до извора на река Инд, до изворите на Салуин, Меконг и Яндзъ. Други езера тук са Данце Ко, Намцо и Пагсум Ко. Поради голямото си отстояние от океана е изключително сух и представлява ветровита алпийска тревна площ, наричана от местните хора „Северното плато“. Широк е 1100 км и обхваща площ, приблизително равна на тази на Франция. Планинските вериги са разделени от относително равни долини. Почвата е блатиста, покрита с трева и наподобява сибирската тундра. Езерният регион е известен и с голям брой горещи извори, но студът е толкова силен в тази част на Тибет, че те понякога представляват ледени колони, защото почти врящата вода замръзва при допира си с ледения въздух. Речният регион се характеризира с плодородни планински долини и включва река Ярлун Цангпо (горните течения на Брахмапутра) и неин основен приток, река Нян, Салуин, Яндзъ, Меконг и Жълтата река. Тук се намира и вероятно най-дълбокият и най-дългият каньон в света, образуван при 180-градусовия завой на река Ярлун Цангпо. Сред планините има много тесни долини, покрити с плодородна почва и горска растителност. Транспорт Железопътната мрежа в Тибетския автономен регион е слабо развита заради пресечения терен и голямата надморска височина. Определен успех бе постигнат с построяването през 2005 г. на жп линията Цинхай-Тибет, която минава през прохода Тангула, на 5072 м над морското равнище. Това е най-високата железопътна линия в света, чрез която населението на Тибет се свързва с Пекин, Чънду, Чунцин, Гуанджоу, Шанхай, Синин и Ланджоу. Други железопътни трасета са Лхаса-Сигазе (завършено през 2014 г.), планираната връзка между Китай и Непал, която ще бъде завършена до 2027 г., и строящата се железопътната линия Съчуан-Тибет, която ще да бъде готова през 2025 г. В Тибетския автономен регион има 4 летища, най-голямо между които е това в Лхаса, а летището в Нагцю е едно от най-високите в света, на 4436 метра надморска височина. Икономика Тибетците традиционно зависят от земеделието и скотовъдството. От 80-те години на миналия век, вследствие на китайската икономическа реформа, и тук се появяват нови професии като шофьор на такси, хотелиер и други. През 2011 г. номиналният БВП на Тибет достигна 60,5 милиарда юана, повече от седем пъти по-голям от този през 2000 година. Икономическият растеж от началото на 21-ви век е средно над 10 процента годишно и в 2020 г. БВП на региона надмина 190 млрд. юана (29,2 милиарда щатски долара), което показва бързите темпове на неговото развитие. Традиционното земеделие и животновъдство продължават да водят икономиката. Богатите запаси от природни ресурси и суровини все още не са довели до създаването на силен вторичен сектор, което се дължи до голяма степен на негостоприемния терен, ниската гъстота на населението, недоразвитата инфраструктура и високите разходи за добив. Все още в много райони най-важният източник за доходи на селските домакинства е събирането на гъбички гъсеници (Cordyceps sinensis, известни на тибетски като Yartsa Gunbu). Тази дейност допринася средно около 40% от приходите в тези райони. Повторното отваряне на прохода Нату Ла (на граница с Индия) води до увеличение на китайско-индийската гранична търговия и стимулира икономиката на Тибет. През 2000 г. бе приета и политиката на централното правителство за стимулиране на икономическото развитие на Западен Китай, включително на Тибетския автономен регион. Обособена е и Зона за икономическо и технологично развитие в Лхаса. В Тибет има изобилие от слънчева енергия с повече от 3000 слънчеви часа годишно. Затова тук се изграждат много фотоволтаични електроцентрали като тази в Шигаце, която е изградена на 3895 метра надморска височина. Административни центрове Лхаса е столицата и най-големият град в Тибетския автономен регион. Границите на града приблизително съответстват на басейна на река Лхаса, основен приток на река Ярлун Цангпо. Той е разположена на север от Хималаите и е един от най-високите в света. Площта му е 9274 кв. км и има 902 500 жители. Забележителности на Тибетския автономен регион Безспорно основната атракция е дворецът Потала в Лхаса, но има и много други популярни туристически дестинации, включително храмът Джокхан, езерото Намцо и манастирът Ташилхунпо. Потала е зимният дворец на Далай Ламите от 1649 до 1959 г., оттогава насам е музей, а от 1994 г. е и обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Сегашната сграда на Потала е построена от Великия пети Далай Лама през 1645 г. върху руините на двореца, издигнат от Сонгцен Гампо на Червения хълм. Друга забележителност е храмът Джокхан, който за тибетците е най-свещеният и най-важен храм в Тибет. Езерото Намцо е планинско езеро, образувано през епохата на палеогена в резултат на движенията на тектоничните плочи на Хималаите. Намцо е разположено на 4718 метра надморска височина и е с площ от 1900 кв. км. Манастирът Ташилхунпо е основан през 1447 г. от първия Далай Лама и е традиционното монашеско седалище, както и исторически и културно важен манастир в Шигаце, втория най-голям град в Тибетския автономен регион.