Сиан e столица на провинция Шанси, един от най-старите градове в Китай и сред най-населените в северозападната част на страната. Името му означава „Западен мир“ и е прието през 1369 г., в началото на династия Мин. През 2012 г. градът се присъединява към най-значимите в групата на мегаполисите в Китай.
Сиан е разположен в южната част на провинция Шанси,
в низина, създадена от осемте околни реки и потоци. Градът има средна надморска височина 400 м. На юг граничи с планината Цин, а на север с бреговете на река Уей. Хуашан - една от петте свещени даоистки планини1 се намира на 100 км на изток от нея, а недалеч на север е Горското плато. Сиан има умерен климат, който се характеризира с горещи, влажни лета, студени, сухи зими и суха есен.
Районът на днешен Сиан е седалище на няколко важни бивши китайски градове. Столицата на Западен Джоу е била в западните покрайнини на днешенСиан. Град Сянян, който обхваща централната част на Сиан, е бил построен по време на периода Воюващи държави, е наследен от династия Западен Хан и столица на Чанан, което означава „Вечен мир“.
Сиан има богата и културно значима история.
В окръг Лантян, на 50 км югоизточно от Сиан, през 1963 г. археологическите проучвания откриват следи от човешка цивилизация, датирана на поне 500 000 години. А 6500-годишното неолитно селище Банпое е открито през 1953 г. в източните покрайнини на града. През 1957 г. тук е построен голям музей, за да съхранява археологическата колекция.
Сиан става културен и политически център на Китай през 11-и век преди новата ера с основаването на династия Джоу.
След периода на Воюващите държави Китай за първи път се обединява при династията Цин (221 - 206 г. пр. н. е.), като столицата е разположена в Сянян, северозападно от съвременен Сиан. Първият император на Китай Цин Шихуан заповядал строежа на Теракотената армия и на своя мавзолей на изток от Сиан почти веднага след възкачването си на трона.
Император Лиу Бан от династията Хан установил столицата си в окръг Чан
ан
на мястото на разрушената столица на династия Цин през 202 г. пр. н. е. Това традиционно се смята за дата на основаване на града. Две години по-късно е построен дворецът Уейян на север от днешен Сиан. Това е най-големият дворец, построяван някога на Земята, и обхваща 4,8 кв. км. Той е 6,7 пъти по-голям от сегашния Забранен град и 11 пъти по-голям от Ватикана. Изграждането на оригиналната градска стена на Сиан започва през 194 г. пр. н. е. След завършването й тя има дължина 25,7 км, дебелина 12 - 16 м в основата и обхващаща площ от 36 кв. км.
След няколкостотин години на размирици династията Суи отново обединява Китай през 582 г. и император Суи наредил да се построи нова столица югоизточно от столицата на Хан, наречена Даксин. По онова време тя е била най-големият град в света. В средата на 7-и век, след завръщането си от поклонение в Индия, будисткият монах Суанзан създава тук център за преводи за писанията от санскрит.
Стела, издигната през 781 г. тук, документира 150 години от ранното християнство в Китай. Това е 279 см висок варовиков блок с текст на китайски и арамейски език, описващ съществуването на християнските общности в няколко града в северната част на Китай. Записано е, че първоначалната християнска църква в Несториан е била призната от император Тан Тайзон от уважение към християнския мисионер Алопен през 635 г.
По време на династията Мин през 1370 г. е построена нова стена,
която остава непокътната и до днес, с размери 11,9 км дължина, 12 м височина и широка 15 - 18 м. Извън стените е построен и ров.
Към сегашна дата Сиан има население над 9 милиона души. По-голямата част от жителите са китайци, те съставляват 99.1% от общото население на града. В Сиан живеят около 81 500 души, принадлежащи към етнически малцинства. По време на Втората световна война градът става притегателен център за много бежанци от други провинции на Китай.
След 1949 г. националното правителство се опитва да балансира развитието в различните региони на Китай и премества редица фабрики и университети от други градове в Сиан.
Най-влиятелните религии в Сиан са китайската традиционна религия и даоизмът, представен от редица големи и малки храмове. Сред тях са големият градски храм на Дао, напълно реконструиран през 2010 г., и храмът на Конфуций.
Християнство тук е разпространено още преди векове. Първият регистриран християнски мисионер в Китай е Алопен, духовник от Сирия, който пристига в Сиан през 635 г. по Пътя на коприната. Сиан е първият град в Китай, в който е въведен ислямът.
Културата на Сиан води началото си от една от най-ранните цивилизации в света. Операта е на особена почит, като нейната музикална традиция Цин е най-старата и най-богата от четирите основни вида китайски опери, разпространен тук.
Сиан е най-голямата икономика в провинция Шанси,
част от икономическата зона на Западния триъгълник. Най-малко петдесет и осем държави са създали над 2560 предприятия тук, включително „Мицубиши“, „Нисан“, „Боинг“, „Кока-Кола“ и др.
Важните отрасли са производството за оборудване, туризмът и аутсорсингът на услуги.
Сиан е един от първите градове на аутсорсинг услугите в Китай.
Зоната за развитие на високотехнологичните индустрии в Сиан има повече от 16 000 предприятия. Градът е пионер в софтуерната индустрия в страната. В икономическата зона за развитие „Сиан софтуер парк“ са привлечени над 1085 крупни фирми и 106 000 служители.