Нинся-хуейският автономен регион се намира в Северозападен Китай. В миналото територията е била самостоятелна провинция, след това за кратко става част от провинция Гансу, но през 1958 г. е реконституирана като автономен регион, в който живеят хората от етноса хуей - най-голямата малцинствена група в Китай сред 56-те етноса. Регионът Нинся граничи с Шънси на изток, Гансу на юг и запад и автономен регион Вътрешна Монголия на север. Има площ от около 66 400 квадратни километра и е слабо заселен, предимно пустинен регион, съставен от обширно Льосовото плато и плодородната равнина на Жълтата река. Нинся е основното местопребиваване на династия Западна Ся през 11 - 13-и век, създадена от народа тангут, който има значителни постижения в литературата, изкуството, музиката и архитектурата и изобретява тангутската писменост. Дълго време Нинся е бил един от най-бедните райони в страната. 6,8-милионното население, около 30% от които са мюсюлмани от етническата група хуей, разчита до голяма степен на скотовъдството, натуралното земеделие и отглеждането на вълчи плодове, използвани в традиционната китайска медицина. През 80-те години на миналия век винопроизводството придобива значително икономическо значение и оттогава се превръща в основен поминък, населението. По данни от 2017 г. Нинся вече има почти 400 000 декара лозя и произвежда 120 милиона бутилки вино - една четвърт от цялото винопроизводство на страната. Географски районът на Нинся може да бъде разделен на две части. Южната е част от Льосовото плато с планината Лиупан като главно било. Районът е покрит с дебел слой льос -- който на някои места е дълбок повече от 90 метра, а релефът е сравнително плосък. В северна част се простира равнината Нинся, разположена край Жълтата река, която навлиза в равнината от платото Цинхай, тече на изток и след това завива на север към Вътрешна Монголия. На запад от равнината се намират планините Хълан, които служат като подслон срещу бурите от пустинята Тенгер. Разположена на надморска височина от 1100 - 1200 метра над морското равнище, равнината Нинся се спуска постепенно от юг на север. Равнината е суха област, но Жълтата река осигурява добро напояване. През последните 2000 години се изгражда обширна система от канали (с обща дължина приблизително 1397 километра). Мащабните проекти за мелиорация и напояване правят възможно отглеждането на редица земеделски култури. Мрежата от канали с върби и оризища придава на пейзажа вид, наподобяващ този на Южен Китай. Климатът на Нинся е континентален. Температурите достигат максимално 27° C до -14° C през зимата. Етническият състав на региона включва предимно етноса хан, който съставя най-голяма част от населението, етноса хуей, а също и манджурци и малки групи тибетци и монголци. Ислямът и будизмът са най-изповядваните религии. В Нинся преобладава селското население, като по-голямата част от него се занимава със скотовъдство и земеделие. Това е един от по-слабо населените райони на Китай. В широко разпръснатите градове жителите традиционно са били отдадени на занаятите. От 1949 г. обаче повече работници започват да се наемат в минното дело и производството. Нинся-хуейският автономен регион е с третия най-малък БВП в Китай. Неговият номинален БВП през 2011 г. беше само 200,0 милиарда юана (32,7 милиарда щатски долара) и БВП на глава от населението от 21 470 юана (3143 щатски долара). Равнината Нинся дава богата реколта от пшеница и висококачествен ориз. Сложната система от древни и нови напоителни канали е подобрила селскостопанските добиви в региона. Основната пазарна култура е захарното цвекло. В смесените земеделски и пастирски райони се отглежда висококачествена порода овце, опитомена форма на архарът от Източна Монголия. Вълната му е мека, бяла и лъскава. Манджурците пък отдавна са известни с развъждането и отглеждането на свине. Масово се отглеждат и пъпеши, кайсии и други плодове. В последните години винопроизводството е обещаваща област за развитие. Полезните изкопаеми на Нинся се състоят главно от запаси от въглища, като четири основни въглищни полета са разпръснати из целия регион. Въглодобивът не е бил особено развит в миналото, но след построяването на железопътната линия Баотоу - Ланджоу през 1958 г. регионът се превръща в една от основните бази за добив на въглища и производство на топлинна енергия в Северен Китай. Провинцията има запаси от петрол, природен газ, гипс, кварцов пясък, барит, силикс (силициев диоксид) и варовик. Индустрията в региона се разраства стабилно. Природните ресурси и селскостопанските продукти като вълна и захар са в основата на много предприятия. Близките запаси от въглища водят до развитието на химическа промишленост в Инчуан. Регионът също така произвежда машини, строителни материали и потребителски стоки като хартия, хранителни продукти и вълнени и памучни тъкани. Разширението на главната железопътна линия между Пекин и Баотоу, свързва Инчуан с две големи регионални индустриални бази - Баотоу на североизток и Ланджоу, провинция Гансу, на югозапад и спомага за развитието на индустрията и търговията. Няколко магистрални и експресни мостове, построени през Жълтата река от началото на 70-те години на миналия век и скоростни пътища от Шидзуейшан на север до Джонуей на запад и до Гуюен на юг допълнително стимулират регионалното икономическо развитие. Инчуан - столицата на Нинся-хуейския автономен регион, се намира в центъра на равнината Нинся и е бил известен в древността като град на западната граница на Китай. До средата на 20-и век той е до голяма степен търговски център за селскостопански и животински продукти. Оттогава там са построени средни и дори големи фабрики. В града се намират няколко забележителни примера за будистка архитектура от периода на Западна Ся, както и императорски и кралски гробници на Западна Ся (на около 35 км западно от града). В северната част на региона са запазени и големи участъци от Великата китайска стена, като някои от тях са достъпни от столицата Инчуан. На около 50 км южно от Инчуан, на хълм край Жълтата река близо до Цинтонся, стои будисткият паметник на 108-те пагоди, който датира от времето на династия Юен (1206 - 1368). Пагодите, всяка от които е висока от 2,5 до 3,5 метра, са подредени нагоре по склона под формата на голям триъгълник. На юг, по протежение на северния маршрут на древния Път на коприната на около 55 км северозападно от град Гуюен, има поредица от пещери в планината Сюми, които показват добре запазени будистки статуи, създадени през 6-и до 10-и век. Най-високата от тях е над 20 метра. По-на юг се намира планината Лиупан - също важна туристическа дестинация.