Натурализираният Ли Ке пее химна като местен и иска децата му да се гордеят с футболните постижения на баща си

През януари 2019 година Нико Йенарис върна своя британски паспорт, премести се в Пекин и стана натурализиран китайски гражданин. На 26-годишна възраст ой прие ново име и оттогава се казва Ли Ке. През детството си в Източен Лондон Йенарис има може би най-британската от всички момчешки мечти - да стане футболна звезда. Дете на баща кипърец и майка китайка, той започва обещаващо и още 7-годишен става част от академията на Арсенал. Поредица от контузии обаче го лишават от престижна стипендия и го запращат към ниските нива на английския футбол, затова той решава да търси друг път пред себе си - Китай. Така в началото на 2019 година Нико Йенарис подписа с Пекин Синобо Гуоан - клуб, който струва повече от италианския Милан. Само месеци бяха необходими на Йенарис, за да стане първият натурализиран играч с гол в китайската Суперлига и с мач за националния тим. Този случай обаче не е единствен. В началото на 2019 Джон Ху Саетер, който също има майка китайка, се отказа от норвежкия си паспорт, за да стане китаец и да заиграе в Пекин Гуоан. Към него и Йенарис могат да се присъединят още футболисти, които даже нямат никаква китайска кръв. Двама бразилци и един португалец очакват да станат национали на Китай навреме за Мондиал 2022 в Катар. Според правилата те имат правото да играят за азиатската страна, след като пет години са пребивавали там. А решението им е показателно както за увеличаващата се значимост на китайския паспорт, така и за примамливите доходи в китайския спорт. Първият шведски футболист в Китай Пеле Бльом заиграва в страната през 1995 г., когато професионалният футбол там е едва в третия си сезон. Шведът обаче трудно привиква със специфичните условия на професионализъм на футболистите, нито от отношението на местните към чужденците, нито от цялостния живот в държавата и затова я напуска само след една година. Близо четвърт век по-късно ситуацията в китайския футбол коренно се е променила. През лятото на 2008 г. Пекин вложи впечатляващите 40 милиарда долара за най-скъпите Олимпийски игри в историята. Китайските атлети спечелиха 51 златни медала, повече от всяка друга страна, и се превърнаха в световна сила в основни спортове като леката атлетика, плуването и спортната гимнастика. Бурният икономически растеж в страната се отрази благотворно и на спорта в Китай. Посланието към света беше кристално ясно - с процъфтяваща икономика и все повече политическо и културно влияние Китай вече е част от глобалната суперлига. Спортните власти в страната обаче отчетоха, че състоянието на футбола продължаваше да не е добро, или по-точно казано да не отговаря на високите изисквания. След като дебютира на Световното първенство през 2002 г., Китай така и не успяваше да се завърне на най-големия футболен форум, националният тим беше извън първите 100 в света в ранглистата на ФИФА. Огромна крачка напред футболът направи, когато президентът на Китай Си Дзинпин взе нещата в свои ръце и превърна в национална цел подобряването на китайския футбол. Стотици милиони бяха изсипани за развитието на този спорт, включително за школи, терени и чуждестранни треньори, които да обучават младите китайци. Започнаха да пристигат и звезди от чужбина, както и младоци, осъзнали, че нямат големи шансове да пробият на високо ниво в своите първенства. През 2012 г. превърналият се в легенда на Челси Дидие Дрогба подписа с Шанхай Шенхуа, а по-късно Маруан Фелайни от Манчестър Юнайтед беше купен от Шандонг Луненг. Трансферните суми бяха близо до световните рекорди, а според някои анализатори дори ги надминаваха със специфичните си големи бонуси. Но основната стратегия на президента на Китай Си Дзинпин целеше не да привлича само чужди звезди, а покрай световно известните играчи да израснат местните таланти. Затова бе въведено ограничение - китайските клубове от Суперлигата могат да регистрират не повече от четирима чужденци и да пускат на терена не повече от трима от тях едновременно. Всички елитни тимове използваха максимума от тази квота. Но наред с още ограничения за легионерите (като например пълната забрана за чуждестранни вратари и 100-процентовият данък за играчи, които струват над 7 млн. долара), беше наложено на клубовете да вложат още по-големи средства за развитието на футбола в школите и училищата. Децата все по-често, ритайки топка в двора, мечтаеха да бъдат като някоя световна футболна звезда. Все пак икономическата мощ и по-добрите условия за чужденците бяха достатъчна причина да ги привлекат в страна. Преди 10 години би било немислимо някой да избере китайски пред британски паспорт. Но сега вече не е така и Нико Йенарис признава, че никога не е поглеждал назад след избора си да напусне британския футбол. Йенарис описва Пекин като „много подобен на Лондон, Париж и Ню Йорк“. Той вече изпълнява без никакъв „диалект“ китайския химн и тренира усърдно, за да може селекционерът на националния отбор на Китай Марчело Липи да го включи в държавния тим за предстоящите решителни световни квалификации за Мондиала в Катар 2022. „След 20 години ще мога да разказвам на децата си откъде съм тръгнал и какво съм направил“, споделя Нико Йенарис или Ли Ке.