„Златните цветя“ на китайския тенис

Джън Джи постави началото на световния пробив, а Ли На изкачи планетарния връх в този спорт

Тенисът в Китай е един от бързо развиващите се спортове, който вече се е утвърдил и като един от най-популярните в страната. Тенисът сега е третият най-популярен спорт след футбола и баскетбола. В Китай има 30 000 тенис корта и около 14 милиона души, които редовно играят тенис. За сравнение, когато спортът се завърна в Олимпиада през 1988 г, в азиатската държава само 1 милион практикуваха играта с ракета. Според световната федерация китайското правителство се стреми да увеличава с 15 процента всяка година желаещите да играят на корта. Пазарът на тенис стоки в страната достигна 4 милиарда долара годишно. Има четири основни причини, които са допринесли за растежа на тениса в Китай. Първо, националната икономика се подобри неимоверно и процъфтяващата средна класа вижда тениса като семеен спорт и начин за подобряване на социалния статус. На второ място, се появиха китайски тенисисти с по-висок ранг от представители на държави като Япония, Индия, Тайланд и Индонезия. На трето място, инвестицията на Международната федерация по тенис в развитието на масовия спорт е от решаващо значение. И накрая олимпиадата в Пекин допълнително даде тласък на развитието на този спорт. Когато тенисът стана олимпийски спорт, правителството на Китай започна да инвестира в популярната игра. Много бързо женският национален отбор достигна до елитната Световна група във Fed Cup. С помощта на държавата бяха въведени нови програми за обучение. Китайските тенисистки много бързо взеха да доминират на световната сцена. През 2003 г. на Откритото първенство на Шанхай Дзен Шаошуан и Жу Бенцян направиха важен пробив. Те станаха първите състезателки от Китай, които достигнаха финал на двойки на турнир от световно ниво. Последва успехът на Ли Тин и Сун Тиантиан, които спечелиха златните медали на двойки на Олимпийските игри в Атина 2004. През 2006 г. беше написана още една историческа страница на китайския тенис, след като Джън Джи и Ян Дзъ спечелиха на двойки Откритото първенство на Австралия и Уимбълдън. Ли На през същата година на Уимбълдън стана първата китайска тенисистка, достигнала четвъртфинал на сингъл от турнир от Големия шлем. По време на Australian Open през 2010 година Ли На и Джън Джи продължиха да пишат история, като достигнаха до полуфиналите на четирите турнира от Големия шлем. Медиите нарекоха китайките „Златни цветя“. Ли На стана първата състезателка, достигнала до финала на Откритото първенство на Австралия, но не успя да вземе титлата. Месеци по-късно Ли стигна до втория си пореден финал от Големия шлем на Откритото първенство на Франция и спечели първата си титла от Големия шлем на сингъл, като по този начин стана първия играч от Азия, спечелил шлем. Нейните успехи предизвикаха голям ръст от желаещи да практикуват този спорт. Джън Джи бе първата китайска тенисистка, която достига класиране в Топ 20 на женския тенис. Заедно с Ли На те оформиха „лицето на модерния и успешен китайски тенис“. Професионалната кариера на Джи стартира през 2003 г. В богатата си колекция тя притежава 7 титли на сингъл (3 от WTA-календара и 4 от ITF-състезанията) и 28 първи места на двойки (12 от WTA-календара и 16 от ITF-състезанията). Тя спечели 12 титли на двойки, от които два трофея са от турнири от Големия шлем. Първата й титла от шлема датира от 16 януари 2006 г. от „Откритото първенство на Австралия“, когато заедно със своята сънародничка Ян Дзъ побеждава американката Лиза Реймънд и Саманта Стоусър от Австралия с 2:6, 7:6, 6:3. На 26 юни 2006 г. Джън Джи печели и титлата на най-стария турнир от Големия шлем „Уимбълдън“. Отново, партнирайки си с Ян Дзъ, тя сломява съпротивата на Вирхиния Руано Паскуал и Паола Суарес. През 2008 г. Джън Джи участва на Олимпийските игри в Пекин, където извоюва бронзовите медали на двойки отново с партньорка в лицето на Ян Дзъ. Любопитна подробност е фактът, че единадесет от дванадесетте си титли на двойки Джън Джи печели със сънародничката си Ян Дзъ. Своето най-добро класиране в световната ранглиста на сингъл Джън Джи постига през 2009 г., когато заема престижната 15-а позиция. В класирането по двойки тя постига още по-добро класиране през 2006 г., когато е на трета позиция. Откриването на голям брой тенис академии също изиграва голяма роля в развитието на този спорт. През 2008 година започна да действа най-голямото тенис училище в Азия с 50 корта. В Шънджън един от пионерските центрове на този спорт в Китай - Майкъл Чан започва да обучава млади играчи, като си поставя амбициозната задача да издигне нивото на тениса в страната до световните стандарт. Чан е много популярен в Китай, където е по-известен с името си мандарина Джан Депеи. През 2005 година Купата на майсторите в Шанхай се провежда на уникалния стадион „Ци Чжун“, съоръжение, което според мнозина разполага с най-модерния тенис корт в света. То е построено върху неизползвана земя на около 32 километра от центъра на Шанхай, като разполага с трибуни с над 15 000 места. Без съмнение сега, когато се прави анализ на развитието на тениса в Китай, най-съществена роля има Ли На. Тя беше първата и единствена състезателка, която проби в топ 10 на световния тенис елит и спечели титлата на сингъл през 2011 г. на Откритото първенство на Франция. Китай сега има три състезателки в топ 50 на света, което е несъмнено доказателство за развитието и на този спорт в азиатската държава.

Още от броя
  • Средище за културен обмен и приятелство
    Китайският културен център в София отбеляза четири години от създаването си На 23 ноември т. г. се навършиха четири години от официалното откриване на Китайския културен център в София, едно от 35-те подобни културни представителства в различни континенти и държави в целия свят. Той е официална кита...
  • Фотографска изложба по случай 30 години катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“
    Във връзка с юбилея на катедра „Китаистика“ бяха проведени редица събития. Едно от тях бе фотографската изложба с уловени мигове на произволна тема, свързани с Китай. Представяме ви някой от победителите в отделните категории. Категория „Традиции и духовност“ - Радина Янузова, „Красив следобед“, Суд...
  • 30 години катедра „Китаистика“ в СУ „Климент Охридски“
    Втората международна научна конференция „Актуални проблеми в съвременната китаистика и изтокознание“ - академично събитие с международна значимост Доц. д-р Антония Цанкова, ръководител на катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, пред в. „Китай днес“ Втората международна научна конференция „...
  • Китай ще работи за постигане на технологична самостоятелност
    В Пекин се проведе заседание на Комисията на ЦК на ККП за всестранно задълбочаване на реформите. То бе председателствано от генералния секретар Си Дзинпин и на него бяха одобрени „Проект за реформиране на технологичната система (2021 - 2023)“ и „Насоки за ускорено изграждане на единен пазар за елект...
  • САЩ отново ще играят политически фарс пред света
    Наскоро Държавният департамент на САЩ обяви, че ще покани представители на Тайван за участие в „световната Среща за демокрация“, като по този начин под претекста на „демокрацията“ фактически се оказва подкрепа за тайванската независимост. Това действие на Вашингтон е намеса във вътрешните работи на...
  • Размяна на поздравителни адреси
    Китайският председател Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин размениха поздравителни адреси по случай закриването на Годината на науките между Китай и Русия. В своя поздравителен адрес Си Дзинпин припомня, че миналия август, когато бе даден стартът на събитието, двамата лидери също са размен...
  • Онлайн даренията през 2020 г. надхвърлиха 8 милиарда юана
    Китайските благотворителни организации са получили над 8,2 милиарда юана (1,28 милиарда долара) в дарения онлайн през 2020 г., което представлява ръст от 52% на годишна база, сочи скорошен доклад. Даренията са направени през 20 онлайн платформи за благотворителност, се казва още в доклада на Китайск...