Борба в защита на китайските трудещи се и на националните интереси на страната

Проф., дфн., д-р ист. Нако Стефанов Продължение от 39-и брой През юли 2020 се навършиха 99 години от създаването на Китайската комунистическа партия - Джунго Гунчандан (中国共产党). ККП е управляваща партия в Китайската народна република и най-голямата политико-партийна организация в света. В историята на Китайската комунистическа партия съществуват следните ключови периоди на развитие: 1921 - 1927 г. - Създаване на ККП и формиране на Единен фронт на борба срещу милитаристките групировки и зависимостта от Запада; 1927 - 1937 г. - Първата гражданска война, борбата срещу Гоминдан-а и създаване на Съветска република на Китай. 1937 - 1945 г. - Формиране на Втори единен фронт с Гоминдан-а във войната срещу милитаристка Япония. 1946 - 1949 г. - Втора Гражданска война и победа в борбата срещу Гоминдан-а. 1949 - 1957 г. - ККП начело на следвоенното възстановяване на Китай (1949-52) и първоначалните революционни трансформации в икономиката (1953-57). 1958 - 1965 г. - .„Големият скок“ - 大跃进 <<дайюедзин>> - (1958-1961) и „курсът на регулиране“ (1961-1965). 1966 - 1978 г. - „Великата културна революция“ - 文化大革命 - (1966-1976) и „Новият Голям скок“ - 新大跃进 - през периода (1977-1978). ККП като инициатор на стопанските реформи в Китай от края на 70-те до края на 80-те години. Китайските комунисти разгръщат процеса но реформи в Китай през 90-те години. ККП и основните насоки на социално-икономическото развитие на КНР от началото на 21-и век до „Глобалната криза“ и след нея (2002-2012); ККП пред проблемите, предизвикателствата и перспективите на съвременната турбулентна епоха. В дадения материал ще направим кратък преглед на развитието на Китайската комунистическа партия във всеки от горепосочените периоди. ККП като инициатор на стопанските реформи в Китай от края на 70-те до края на 80-те години При значително по- трудни социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източноевропейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейни, политически и прочее взаимоотношения със „съветския блок на социализма“ ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин тръгва на „геополитически маньовър“ - интегриране в капиталистическата система на разделение на труда, но не като периферия, а като относително равноправен партньор. Главната цел на това включване в капиталистическата система на разделение на труда е постигане на интензивен тип развитие. Тази цел на този първоначален етап се търси в няколко посоки: От една страна, се използват определени практики, смятани дотогава за чисто капиталистически, като пазарните механизми. Въпреки че не бива да се забравя, че в рамките на модела на НЕП-а(новата икономическа политика), предложен през 20-те години на ХХ век от бащата на Съветската държава В. И. Ленин, също се прилага използване на пазарните механизми; От друга страна предвид интеграцията в капиталистическата система на разделение на труда се търсят положителните моменти, които носи интеграцията със Запада, най-вече чужди инвестиции, достъп до високи технологии, излаз до платежоспособни пазари и т.н. Едновременно с това се действа предпазливо заради негативната възможност да се изпадне в положението на периферия на развития капитализъм. В това отношение ръководството се опира на големите мащаби на Китай, както и на други специфични социо-културни фактори, но най-вече избягването на подобна опасност е провежданата държавна политика на постоянно повишаване на технологичното равнище на страната. В началния период на реформите се действа въз основа на принципа „Държавното регулиране е първично, пазарното е вторично“. Едновременно с това се подготвят факторите, които да динамизират икономиката на следващия етап - контакти с „хуадзяо“(представители на китайската диаспора по света) - подготовка и създаване на структури, както и канали за износ на стоки - подготовки на условия в лицето на „свободните зони“ за привличане на преки чужди инвестиции във вид на производствени технологии, както и засилване износа на стоки; Дън Сяопин формулира концепцията за „Социализма с китайски характеристики“. Тази концепция предполага на дадения исторически етап формиране на социално-икономическа структура, характеризираща се с наличието на значително държавно участие в стопанския процес, но в същото време притежаваща и всички признаци на пазарна икономика. Китайските комунисти разгръщат реформаторския процес в Китай през 90-те години За решаващото за реформите и развитието на КНР десетилетие на 90-те години на ХХ век е нужно да отбележи, че се осъществяват решителни крачки в процеса на реформи. В този период начело на Партията и държавата е Дзян Дзъмин (1989 -- 2002). В края на своя мандат като ръководител, Дзян Дзъмин излиза с теорията за „Тройното представителство“. Според нея ККП трябва да представя интересите на развитието на прогресивните производителни сили, прогресивната китайска култура и основните интереси на най-широките групи от китайското население. Процесът на реформите акцентира преди всичко върху преструктурирането на държавните предприятия (ДП), в частност големите такива, системата на управление е структурата на собствеността, тяхното консолидиране, т.е. сливане и поглъщане, както и върху цялостната среда на тяхното функциониране - в посока на засилване на пазарните елементи на регулиране и конкурентното начало. Започва в една или друга форма процес на приватизация най-вече на основата на механизма за акции в ДП. Несъмнено този процес е стимулиран от недостатъчно ефективния процес на модернизация на държавните предприятия, които определено демонстрират не особено висока динамика на приспособяване към новите пазарни начини на функциониране. Не бива да се забравя, обаче, че в рамките на 90-те години на ХХ век, държавата запазва контролния пакет акции, особено в структуроопределящи предприятия и в такива имащи отношение към националната сигурност. По отношение на реформата, засягаща въпроса за собствеността на ДП в Китай възникват две основни идейно-философски платформи: Платформата на „пазарния социализъм“, наблягаща на възможността да се изградят ефективни и конкурентоспособни държавни предприятия, т.е. рационализация на управлението на ДП без качествена смяна на собствеността. Платформа на приватизацията, изхождаща от постулата, че само смяната на собствеността ще допринесе за създаване на конкурентни предприятия. Интересна трансформация преживява банковият сектор. Същият, запазвайки се като държавен, определено се „научава“ относително бързо да работи в пазарни условия. През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар това допускане да се разрешава само в специалните икономически зони (СИЗ). Ще добавим, че СИЗ стават полигон, където се утвърждават нови практики, като тези доказали се в СИЗ, след това стават обект на внедряване в страната. Тъй като СИЗ са разположени в Източен Китай, в крайбрежната зона може да се каже, че се наблюдава явлението, при което „пазарната вълна“ се движи откъм морето към вътрешността на страната; Сериозна промяна, следваща трансформацията на собствеността на стопанските субекти, се реализира в областта на трудовите отношения, където неотвратимо се разпада системата на трудови отношения от времето на периода на „държавния социализъм“ към такава, характеризираща пазарните отношения при условията на различни форми на собственост - индивидуална, частна, колективна, чужда, държавна. Несъмнено в тази промяна се залага и зърното на процеса на задълбочаващи се имуществени, социални и даже социално-класови различия в Китай; От ключово значение за успеха на реформата става „откриването“ на Китай за преките чужди инвестиции(ПЧИ). Пионерска и важна роля за ПЧИ играе китайската диаспора - Хонконг, Сингапур, Тайван, Тайланд, Малайзия и т.н. Но с времето все по-ключово значение придобиват ПЧИ идващи от Япония, САЩ, Южна Корея, Великобритания и т.н., т.е. развитите страни на Запада Фактически именно чрез ПЧИ в Китай навлизат толкова важните за страната нови и високи технологии, управленско и маркетингово ноу-хау. ККП и основните насоки на социално-икономическото развитие на КНР от началото на 21-и век до „Глобалната криза“ и след нея (2002-2012) В рамките на този период ръководител на ККП и държавата е Ху Дзинтао. Идейната платформа, представена от Ху Дзинтао е „научната концепция за развитие“. Вътрешнополитическият курс на генералния секретар Ху Дзинтао има два основни компонента: продължаване на реформите в икономиката и съхраняване на политиката на ККП в обществената сфера. Той дава да се разбере, че няма да провежда радикални реформи по западен модел. Началото на 21 век е може би най-необикновеното в историята на Китай. През тези години темповете на растеж на китайската икономика в значителна степен надхвърлят очакванията, създават стабилна основа за просперитет на китайското общество. През 2003 Китай окончателно се измъква от Азиатската финансова криза от 1997 г., встъпвайки в нов цикъл на растеж. Започва осъществяване на стратегическата линия за прогрес на страната чрез образование и наука, в центъра на която стои подобряване на технологичните иновации и усъвършенстване на човешките ресурси. Този период до „Глобалната криза“ ясно демонстрира, че разгръщането на процеса на реформи и неговият резултат формира качествено ново състояние в развитието на китайската икономика и общество. Постигнатото ново състояние изисква както различни икономически политики, но също така и ново осмисляне на изминатия път, на текущия етап и бъдещата перспектива на КНР. „Глобалната криза“, разразила се през 2008-2009 г., представлява сложно и противоречиво системно явление, възникнало в центъра на международната капиталистическа система на разделение на труда. То оказва неизбежно силно въздействие и върху социално-икономическото развитие на Китай, който е дълбоко интегриран в тази система на разделение на труда; В рамките на първата остра фаза на „Глобална криза“, КНР получава удари - спад на външните пазари, където дотогава основно се реализира китайското производство. Въпреки това Китай успява с относително благоприятни резултати да се справи с възникналите проблеми. Започва процес на замяна на модела на износа като ключов двигател на китайската икономика с модел на вътрешното потребление. Първоначалното впечатление е, че е осъществено успешно „меко кацане“, но нещата се оказват не така категорични предвид нарастващите разходи за поддържане на нужните темпове на растеж, които да не позволят срив на китайската икономика. Като цяло времето на „Глобалната криза“ се оказва успешно за КНР. Китай изпреварва намиращата се на второ място в света по общ обем на БВП Япония, с което се превръща в следваща след САЩ световна икономическа сила по БВП изчислен по паритет на покупателната способност. „Глобалната криза“ слага край на явлението „Кимерика“ (терминът е производно от Китай и Америка), т.е. относително безконфликтната симбиоза между САЩ и КНР, при която всеки преследва свои цели, но тези цели са съвместими за определен период от време. Стартира процес на увеличаването на зоните на сблъсък, за което безспорно допринася тенденцията на смяна на силовите полюси в сферата на икономиката и превръщането на Китай в най-голяма промишлена държава с перспектива да стане в обозримо бъдеще най-голямата световна икономика. Китайският социално-икономически модел на развитие, роден и израстващ от реформите, започнали в края на 70-те години на ХХ век, през трите десетилетия след 1978 г. доказва своите предимства от гледна точка на стопанската динамика и създаването на материално богатство пред доминиращия света неолиберален модел. Той демонстрира и своите преимущества в рамките на първата остра фаза на „Глобалната криза“, където неговата устойчивост е със степени по-висока. ККП пред проблемите, предизвикателствата и перспективите на съвременната турбулентна епоха От ноември 2012 г. лидер на ККП, а от началото на 2013 г. и на КНР става Си Дзинпин. През есента на 2013 г. по време на посещението си в Казахстан и Индонезия председателят на КНР обявява проекта „Един пояс, един път“(一带一路 - „Идай, илу“), като обединение на издигнатите през 2010 г. от КНР предложения за „Икономически пояс на Копринения път“ и „Морския път на коприната на 21-и век“. Променената ситуация кара ръководството на КНР да започне нова фаза на политиката на “реформа и отваряне“, наричана “втората реформа“. За тази цел на III пленум на ЦК на ККП през ноември 2013 г. са формулирани 300 конкретни задачи. Те са фокусирани върху това Китай да гарантира вътрешната и глобалната си стабилност, продължаване на успешната социално-икономическа динамика и подобряване на благосъстоянието на хората. С други думи, Китай, в разбирането на неговите лидери, въз основа на досегашните постижения, трябва да направи следващия “скок“. В смисъл да намери “ново нормално“ състояние, съответстващо на по-високия етап на развитие на китайското общество и на позицията му в света. На срещата на върха на представители на страните от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation-APEC) през ноември 2014 г. в Пекин председателят на КНР Си Дзинпин пред 1 500 бизнес лидери за първи път излиза с концепцията за „новата нормалност“. “Новата нормалност“ на китайската икономика се очертава с няколко важни характеристики: Първо, икономиката се трансформира от ориентирана към високи темпове на растеж към средни такива. Второ, икономическата структура непрекъснато се усъвършенства и модернизира. * Трето, икономиката все повече се ръководи от иновациите, вместо от повече вложения и инвестиции. През май 2015 г. китайският премиер Ли Къцян обявява стратегическия план „Направено в Китай 2025 г.“ - 中国制造 2025 - Джунгуо джидзао ърлин ърву. Целта на този стратегически план е осъществяването на новата технологическа парадигма известна като „Четвърта индустриална революция“. С неговата реализация Китай престава да бъде “световната фабрика“ по производство на евтини, нискотехнологични изделия, чиято конкурентоспобност се основава на по-ниските разходи за труд и преминава към производство на високотехнологични продукти и услуги с най-високо равнище на добавена стойност. През следващите години въпреки, че темповете на растеж на БВП на Поднебесната се понижават, КНР продължава да демонстрира най-висока икономическа динамика сред развитите страни в света. На 23 октомври 2017 г. на 19-и конгрес на Комунистическата партия на Китай президентът Си Дзинпин беше преизбран за поста генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай. На 24 октомври 2017 г. на същия конгрес идеята на Си Дзинпин за „Социализма с китайска специфика в новата епоха“ беше официално въведена в Устава на ККП. Под ръководството на Си Дзинпин стартира антикорупционна кампания, която засяга както местните администрации, така и висшето ръководство, поради което може определено да бъде наречена „Антикорупционна революция“. През 2018 г. светът става свидетел на ожесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР, т.нар. „Търговска война“. Развитието на този конфликт днес, както и в перспектива на едно по-близко или по-далечно бъдеще, несъмнено има и ще има глобални измерения и последствия, предвид факта, че става дума за двете най-големи икономики в света. Тази „търговска война“ със САЩ несъмнено е сред важните причини темпът на растеж на БВП на Китай за 2018 г. да възлиза на 6,6%. Това е най-лошият показател от 1990 г. насам, но съвпада с официалната прогноза на властите, които очакват ръст от около 6,5%. Въпреки увеличението на митата и други ограничения от страна на САЩ, ръстът на БВП на Китай през първата половина на 2019 г. възлиза на 6,3 процента годишно. Китай разчита на вътрешното потребление като основа за стабилността на националната икономика и независимостта от външната среда. През първите осем месеца на миналата година обемът на търговията на дребно в Китай възлиза на 26,22 трилиона юана, което е с 8,2% повече от предишната година. Растежът на продажбите на дребно е резултат от онлайн и селската търговия. Увеличаването на селските доходи засилва покупателната способност на китайското село. В посока на разширяване на вътрешното потребление „работи“ и такава важна кампания, провеждана от ККП като преодоляване на бедността в страната. През 1978 г. 90% от населението на Китай са под границата на крайната бедност. През 2014 г. 99% от населението на Китай са над границата на крайната бедност. Целта е до края 2020 г. в страната да няма нито един човек, който да бъде под границата на крайната бедност. В условията на настъпващата криза на западния неолиберален модел в началото на 2020 г. КНР бе сполетян от т. нар. COVID-19. Благодарение на предприетите мерки страната успя в относително кратък срок да ограничи тази опасност и да започне процес на възстановяване на икономиката и социалния живот. На фона на тези явления наблюдаваме засилени атаки срещу КНР в различни форми и мащаби, които може да определим като „Хибридна война“. Всичко това свидетелства, че предизвикателствата пред Народен Китай и неговата ръководна сила - китайските комунисти в бъдеще не само няма да намаляват, а многократно ще нарастват. В заключение на този кратък преглед на развитието на Китайската комунистическа партия може да кажем следното - ККП, въпреки трудностите, грешките, противоречията, следва ясна линия, от която китайските комунисти никога не са отстъпвали и вярваме, че няма да отстъпят нито сега, нито в бъдеще - тази линия е работа, работа и пак работа в защита на китайските трудещи се и на националните интереси на Китай.