Пекин призовава за обща съдба на хармонично развиващо се човечеството, за формиране на голямо международно семейство в дух на сътрудничество и общ напредък Доайенът на българския печат Крум Василев пред в. „Китай днес“ В края на миналия век след промените в СССР и социалистическите страни в Източна Европа по света тръгна лъжливата новина, че със социализма било свършено веднъж за винаги, че той е изхвърлен на бунището на историята. Аз никога не съм крил и не крия, че съм дълбоко убеден социалист. Не бях съгласен с тези приказки и когато Дън Сяопин започна реформите в Китай и се появиха първите положителни резултати, откровено казано, бях много радостен. Защото и за мен и за много други комунисти и социалисти, Китай, днешен Китай, нов Китай е надеждата на социализма. Започнах още по-отблизо да следя какво става в тази велика страна. Това сподели в интервю за в. „Китай днес“ Крум Василев - известен и уважаван партиен деец от БКП, политик, общественик, публицист и автор на книги, заслужил деятел на културата. Интервюто бе по повод на 71-та годишнина от създаването на Китайската народна република, която бе отбелязана на 1 октомври в Китай и в много други страни по света. - Г-н Василев, Вие сте един от малкото българи, посетили КНР не дълго след основаването й на 1 октомври 1949 г. Как се случи това? - Случи се закономерно. През 1958 г. беше формирана първата българска парламентарна делегация за посещение в Китай, начело с Вълко Червенков, който тогава вече не беше генерален секретар на ЦК на БКП и премиер, а член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет. Делегацията включваше 17 най-изтъкнати тогава български народни представители. Аз бях включен в делегацията в качеството си на политически сътрудник. Няколко години по-късно бях избран за народен представител и 20 години бях депутат. През 1958 г. бях политически сътрудник и член на делегацията. Тогава имахме възможност, както се казва, да кръстосаме на шир и длъж огромната Поднебесна империя и бяхме изумени от съществуващия там невероятен всенароден подем. - Може ли да разкажете по-подробно какво се случи по време на визитата ви в Китай? - На 1 октомври 1958 г. в Пекин се проведе традиционната манифестация за деветата тогава годишнина от основаването на КНР. Манифестацията бе величествена! Вълко Червенков беше на трибуната до китайския лидер Мао Дзъдун, който се отнасяше с огромно уважение към него, а Червенков му отвръщаше със същото внимание и уважение. На другия ден Мао Дзъдун прие делегацията ни и в продължение на два часа се състоя забележителна беседа. - През изтеклите десетилетия Китай премина през различни етапи на развитие. Какво последва след Големия скок? - Големият скок беше един голям подем, но той не можеше да постигне траен успех, защото се базираше главно върху трудовия ентусиазъм, върху екстензивния труд. Бе нужен подем и разцвет в условията на интензивния труд, основан на научни открития и постижения. Тук ще направя един голям преход и ще кажа: Точно тогава на чело на страната застана Дън Сяопин, в края на 80-те години на миналия век. Казват, че Китай е успял, защото крадял от научните постижения на САЩ и други страни. Нима светът е крадял от научните постижения на древен Китай - компаса, хартията, книгопечатането и много други... Естествено е световните постижения да се ползват от всички. Това прави и Китай, но тук има едно голямо „Но“. Китай сам развива науката, новите технологии и благодарение на способностите, ученолюбието и трудолюбието на тази велика нация постига забележителни успехи. - Успехите станаха още по-забележителни сега, когато начело на Китай е Си Дзинпин.
- Сега по съвпадение разговаряме няколко дни преди 71-та годишнина от създаването на КНР. Пак по някакво съвпадение вчера прочетох в интернет речта на Си Дзинпин по повод 75-та годишнина от основаването на ООН. Както винаги той е изключително кратък и ясен и с присъщата му точност формулира четири ръководни принципи, към които трябва да се придържа ООН в своята дейност. Първо, да се защитава справедливостта. Второ, стриктно да се спазва върховенството на закона. Трето, да се насърчават международното сътрудничество и диалогът, а не конфронтацията. Си Дзинпин казва, че Китай не желае нито „гореща“, нито „студена“ война с никоя страна. Четвъртият принцип , на който се фокусира Си Дзинпин гласи, че не с празни приказки, а с практически действия се постигат реални и трайни резултати. Ето това е най-ценното в китайската политика и практика. Думите и делата са в съгласие. За разлика от политиката на САЩ. Американските ръководители говорят едно, а на практика правят друго. - През тази 2020 г., по-голямата част от която вече отмина, в Китай се случиха много нови и важни неща. Какво според Вас заслужава особено внимание? - Тази година е петата година на 13-та петилетка на КНР. От следващата 2021 г. започва 14-та петилетка. Както е известно, Китай изпълнява своите петилетки. Последната година на 13-та петилетка планът ще бъде изпълнен, въпреки невероятно големите трудности, които COVID-19 създава. Икономическият растеж няма да бъде, както преди години 9 или 10 проценти, но вероятно ще достигне 6 процента. Китай успя да се справи с болестта по-добре от всяка друга страна или наравно с най-добре справилите се държави. - На какво според Вас се дължи този успех, битката с епидемията не е лесна? - Дължи се на системата в Китай, а тя е социализъм с китайска специфика. Ако погледнем към САЩ, какво е положението там. 200 000 вече са починали, 6,8 милиона са заразени. И епидемията продължава. В Китай, чието населението е около четири път по-голямо, неотдавна за няколко дни нямаше никаква зараза, а ако е имало някакви заразени, то те са дошли от чужбина. Нещо впепеляващо по отношение на превантивните мерки се случи преди дни. В един малък за мащабите на китайските огромни градове град с население 200 000 души близо до границата с Мианмар (Бирма), властите констатирали, че има заразен с COVID-19. Градът моментално бил напълно изолиран от връзката му с други населени места. И това само за един заболял! При такива мерки не може да няма положителни резултати. - Това красноречиво говори не само за ефикасните действия на властите, но и за високото съзнание на хората, които стриктно ги изпълняват. - Да, това показва съзнателността, трудолюбието и всички други положителни качества на китайския народ. Всеки народ има свои положителни черти, но при китайците те са много и поради това тази държава има 5000-на история. - В по-новата китайска история България е втората след СССР страна, признала КНР след обявяването й на 1 октомври 1949 г. Как според Вас се развиват двустранните ни отношения с Китай, използва ли се достатъчно техният потенциал? Какво бихте желали за бъдещето на връзките ни с Китай? - Потенциалът на българо-китайските отношения, особено в областта на икономиката, не се използва. И това не е по вина на Китай, а на България, и по-точно казано, на правителствата, като правителствата на Бойко Борисов, които пренебрегват сътрудничеството с Китай. Китай е доказал, че е за равноправно и взаимноизгодно сътрудничество. Инициативата „Един пояс, един път“ се гради именно върху такава основа. Бойко Борисов ту участва, ту не участва, а на практика фактически не прави нищо. Да се надяваме, че едно ново правителство, каквото България непременно ще има в недалечно бъдеще, ще бъде разумно и ще засили отношенията с Китай. Пак подчертавам - на взаимноизгодна основа. Впрочем ако има нещо, което е особено характерно за външно политическата концепция на Китай, то е призива на Пекин за обща съдба на човечеството, за едно хармонично развиващо се човечество, призива да се върви към формиране на голямо международно семейство в дух на хармония и сътрудничество. Хайде да сравним тази политика с политиката на САЩ. Това са два антипода, две пълни противоположности. При това Пекин не на думи, а на дело следва своята политика, която е в духа на нашата велика социалистическа идея. Това никой не може да го отрече. Президентът на САЩ, и държавният секретар и военният министър не спират да посочват Китай като главен съперник и враг. С характерната китайска мъдрост Си Дзинпин им противопоставя китайската тези, която вярваме, рано или късно, ще възтържествува. Тя гласи: Да се придържаме към концепцията за голямо световно семейство и мирно равноправно сътрудничество. Интервюто взе Любомир Михайлов