Китайският отговор на проблемите, пред които е изправен днешният свят

Н. Пр. Дун Сяодзюн, посланик на КНР в България В момента сме свидетели на взаимно преплитащи се безпрецедентни за последния век глобални промени и пандемия, постоянно възникват различни предизвикателства пред сигурността, икономическото възстановяване е трудно, а развитието на света търпи сериозни неудачи. Накъде върви светът? Мир или война, развитие или упадък, откритост или затваряне, сътрудничество или конфронтация... са все въпроси, пред които сме изправени днес. От 22 до 24 юни китайският лидер Си Дзинпин председателства 14-ата среща на върха на БРИКС и Диалога на високо равнище по въпросите на глобалното развитие, взе участие в откриването на Бизнес форум на БРИКС и изнесе програмна реч, задавайки тона в групата за постигането на серия от новаторски, вдъхващи надежда и институционални резултати. Макар БРИКС да е платформа за сътрудничество между нововъзникващи икономики и развиващи се страни, групата в никакъв случай не е затворен клуб, а голямо семейство, членовете в което си помагат един на друг и са добри партньори за взаимноизгодно сътрудничество. Председателят Си Дзинпин направи важни предложения, насочени към постигането на международна справедливост, активизиране на глобалното развитие и насърчаване изграждането на общност на споделена съдба. Чрез платформата, която предоставя БРИКС, той представи китайския отговор на проблемите, пред които е изправен днешният свят. Мир, а не война. През последното столетие човечеството преживя последователно две опустошителни глобални войни и мрачни години на конфронтация по време на Студената война. Болезнената история показва, че стремежът към хегемония, блоковата политика и противостоенето между различни лагери не носят мир и сигурност, а единствено войни и конфликти. Кризата в Украйна е поредният тревожен сигнал към света, че основаната на предразсъдъци позиция на силата, разширяването на военни съюзи и стремежът към гарантиране на собствената сигурност за сметка на тази на други страни неизбежно ще ни изправят пред дилеми за сигурността. През април председателят Си Дзинпин предложи Инициатива за глобална сигурност, която отговаря на актуалния днес въпрос “От каква концепция за сигурност се нуждае светът и как държавите могат да постигнат обща сигурност?“, както и на настойчивата потребност на международната общност за поддържане на мира и предотвратяване на конфликти и войни. По време на срещата на БРИКС председателят Си Дзинпин обясни в подробности смисъла и практическото значение на инициативата, призовавайки към практикуването на реална многостранност, защита на справедливостта и противопоставяне на хегемонизма, равнопоставеност в отношенията между държавите и отхвърляне но политиката на силата, защита на единството и противодействие на разделенията. В това отношение Китай е готов да работи заедно с всички миролюбиви и стремящи се към развитие страни и народи, така че тази инициатива да пусне корени и даде плодове, да направим света едно по-мирно, безопасно и проспериращо място. Развитие, а не упадък. Развитието е вечна тема за човешкото общество. В момента последиците от пандемията и кризата в Украйна се преплитат и застъпват, водейки до нарушаване на глобалната производствена верига, продължаващ ръст на цените на суровините и по-крехка международна валутно-финансова система. И всичко това хвърля сянка върху развитието на различни страни, като сред потърпевшите е Централна и Източна Европа, включително България. Миналата година председателят Си Дзинпин предложи пред Общото събрание на ООН своята Инициатива за глобално развитие, а по време на неотдавнашния Диалог на високо равнище по въпросите на глобалното развитие лидерите на държавите с нововъзникващи пазари и развиващи се страни размениха мнения по такива важни въпроси като укрепване на глобалното сътрудничество в името на развитието и ускоряване реализацията на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Обсъдени бяха амбициозни планове за сътрудничество, насочено към развитие, и бе постигнат широк и важен консенсус по редица въпроси. Като най-голямата развиваща се страна в света, Китай е готов да споделя активно своите знания и опит в областта на развитието и да предприеме серия от прагматични мерки, за да превърне своя икономически ръст във възможност за целия свят, давайки по този начин нов принос в глобалното развитие. Откритост, а не затваряне. Икономическата глобализация е обективно изискване за повишаване на производителността и непреодолима историческа тенденция. От известно време обаче тя се сблъсква с трудности и пречки. Някои страни се стремят към “разделяне“ и “ограждане със стени“. Като цяло международната общност е обезпокоена, че ако това продължи и в бъдеще, световната икономика неизбежно ще се разпадне на изолирани един от друг региони. Сблъсквайки се с ръст на протекционизма, Китай в продължение на четири последователни години провежда изложения за внос, разширявайки последователно откритостта си по всеобхватен начин и отваряйки пазара си с по-къс негативен списък за достъп на чужди компании, по-добра бизнес среда и по-високи стандарти на институционална откритост. През последните години много страни изразяват желание да се присъединят към механизма за сътрудничество на БРИКС и председателят Си Дзинпин за пореден път приветства тези съмишленици, стремящи се към по-скорошно влизане в групата. Съгласно Пекинската декларация, която бе приета на срещата на върха, лидерите се договориха да продължат да насърчават диалога със страните от периферията на БРИКС и сътрудничеството във формата БРИКС+, както и да подкрепят процеса на разширяване на членовете на групата посредством дискусии, демонстрирайки по този начин нейната жизненост и силна привлекателност на открития и инклузивен механизъм за сътрудничество. Сътрудничество, а не конфронтация. Председателят Си Дзинпин използва веднъж метафората, че всички страни се намират в големия кораб на тяхната споделена съдба и за да преминат през бурите и вълните към по-доброто бъдеще, те трябва да действат заедно. И е недопустимо да се опитват да изхвърлят някого посред океана. В условията на множество различни заплахи пред сигурността, държавите трябва да останат заедно и да си сътрудничат, а не да се борят поединично. Ние трябва да укрепваме международната солидарност в борбата с пандемията и да подобряваме управлението на глобалното здравеопазване. Необходимо е да засилваме координацията на макроикономическите си политики, така че да не допуснем забавяне или дори прекъсване на процеса на глобално възстановяване, а големите развити страни трябва да провеждат отговорна икономическа политика, така че да бъдат избегнати странични негативни последици. Трябва да се борим заедно с тероризма, който е общ враг на човечеството, и да работим за създаването на справедлива, обща и взаимноизгодна международна система за ядрена безопасност. Трябва да съдействаме за усъвършенстване на реда и правилата в открития океан, полярните райони, космическото пространство и интернет, както и да прилагаме обща концепция за глобално управление за предотвратяване и разрешаване на дилеми в областта на сигурността. От началото на тази година, сблъсквайки се със сложни и трудни условия вътре в страната и в чужбина, Китай продължава да се стреми към координираност на противоепидемичните мерки и социално-икономическото развитие и реагира енергично на различни предизвикателства. През втората половина на годината в страната ни ще се проведе 20-ият конгрес на Комунистическата партия на Китай, който ще очертае плановете за развитие през следващия етап. Независимо от безпрецедентните глобални промени, промените във времето и историята и все по-сериозните фактори на нестабилност и липса на сигурност в международната ситуация, темите на нашата епоха като мира и развитието остават непроменени, също както непроменения стремежът на всички хора към по-добър живот. Китай е готов да работи с всички страни за поддържане на реалната многостранност, ще следва неотклонно духа на БРИКС на откритост, търпимост, сътрудничество и взаимна изгода, ще съдейства за установяването на висококачествено партньорство, нова ера за глобално развитие и ще даде своя принос в изграждането на общност на споделена съдба за човечеството.