На деветия ден от деветия месец по китайския Лунен календар е традиционният празник Чунян. В древната книга „Идзин“ числото шест се определя като нечетно, а девет - като четно. Деветият ден от деветият месец означава двойна деветка, т. е. и двете са четни числа. Според древните китайци това е щастлива дата и трябва да се празнува. Затова в Древен Китай хората приели този ден за празник. Произношението на числото девет в китайския език съвпада с това на думата, която означава „дълго време“. Освен това девет е най-голямото сред цифрите и има смисъл на дълъг живот. Същевременно есента е сезон за събиране на реколтата, затова празникът Чунян има дълбоко значение и хората се отнасят със специално чувство към него. В днешни дни на този празник в Китай се придава ново значение. През 1989 г. деветият ден от деветия месец по Лунния календар е определен за Ден на възрастните в Китай, което е идеално обединяване на традицията и съвременността. Този ден се превръща в празник за зачитане и помагане на старите хора. Младите членове на семействата водят възрастните на екскурзии и подготвят празнична трапеза за тях. Легендата за Чунян Легендата за произхода на празника разказва, че през 3-ти век пр. н. е. имало един човек, който се казвал Фейчанфан. Той можел да прави всичко. Един млад човек - Хъндзин, искал да се учи от него. Като гледал голямата решителност на Хъндзин, най-накрая Фейчанфан се съгласил и един ден му казал: „Голямо бедствие ще падне върху твоето семейство на 9 септември, трябва да се подготвиш предварително“. Хъндзин много се разтревожил и помолил Фейчанфан да го научи как да изгони бедствието. Фейчанфан му отговорил: „На девети септември трябва да приготвиш няколко червени торбички с дрян и да ги вържеш на ръката си. После вземаш вино от хризантеми и заедно с роднините си го пиете на хълма. Само така може де се избегне бедствието. Хъндзин изпълнил всичко много точно. Затова той и неговото семейство спокойно прекарали 9 септември. Вечерта, когато се върнали вкъщи, видели, че животните и птици били умрели и че хората наистина избегнали бедствието. Оттогава на 9 септември съществува традицията за отиване в планината, носене на дрянови клонки и пиене на вино от хризантеми. Традиции и обичаи Обичаите за отбелязването на празника Чунян са богати и разнообразни. Основното е изкачването на планина, наслаждаването на хризантемите, пиенето на вино от хризантеми, яденето на торта Чунян и украсяването на домовете и публичните места с дрян. В Древен Китай хората обичали да се изкачват в планината в този ден. Фактите сочат, че тази традиция води началото си от династия Източен Хан. При династия Тан се пишат много стихотворения, свързани с изкачването и обичаите за Чунян. Ако наоколо нямало планина, тогава хората се изкачвали на висока кула. Тортата за Чунян се нарича още „торта с цветя“ или „петцветна торта“. За нея няма определена рецепта и може да се приготвя по желание. Тя обаче трябва да е на девет етажа, за да напомня на кула, и отгоре да се поставят две агнета (защото „агне“ на китайски се чете „ян“). Понякога се поставя и един хартиен червен флаг, който се оприличава на свещена лампа. Празникът в различните провинции Този празник съвпада със събирането на реколтата. В северната част на провинция Шанси на този ден хората прибират реколтата от зърно, а вечерта ядат агнешко месо и елда, после се качват на близките хълмове, палят огън, разговарят и се прибират в ранни зори. Повечето хора берат диви хризантеми и ги поставят на главите на дъщерите си, за да ги пазят от нещастия. А в провинция Фудзиен, Югоизточен Китай, хората правят оризов сладкиш, който е от девет пласта. Благодарение на специалния начин, по който се приготвя, този сладкиш не лепне по зъбите, за разлика от другите сладки, които се приготвят от ориз. Той е най-доброто ястие, с което може да се изрази уважение към по-възрастните.