Учениците на 18.СУ „Уилям Гладстон“ се справят чудесно с китайския език

21-годишният Биън Чен Джан разказа пред в. „Китай днес“ за работата си като преподавател

Първото училище в България, което въвежда източни езици - японски, китайски, арабски и корейски език - в задължителната си програма след седми клас, e 18. СУ „Уилям Гладстон“ в София. Възпитаниците на училището както в миналото, така и днес, са редовни участници и победители на общонационални и международни езикови конкурси и успешно продължават образованието си във висши училища в страната и чужбина. Един от завършилите с отличен успех това училище е Биън Чен Джан. Той е роден в София от майка българка и баща китаец. За него преподавателите му казват, че е гордост на училището. И имат пълно основание за тази висока оценка. Биън, станал от ученическия чин преди три години, през тази учебна година влиза в класната стая като учител. Подобни случаи не се срещат често в педагогическата практика. Причината е основателна. 21-годишният Биън владее отлично както български, така и китайски език. Освен това той се отличава със завидна обща култура, познания за съвременен Китай и древната история и цивилизация на голямата азиатска страна. Пред в. „Китай днес“ Биън разказа за работата си в 18. СУ „Уилям Гладстон“, за основаната от него извънучилищна школа за китайски език и за бъдещите си планове в педагогическата област, с което допринася за разширяването на българо-китайските отношения в образованието и културата. Това е особено необходимо, защото интересът на младите българи към Китай все повече се засилва. Нараства и интересът на младите китайци да следват в български университети. - Г-н Джан, как се чувствате като нов млад учител в 18. СУ „Уилям Гладстон“ , където се преподава китайски език и култура и където вие сте завършили гимназиалното си образование? - Не съм си представял да преподавам на ученици в училището, в което съм завършил и в което сега преподавам по заместване. Не съм се притеснявал как да се отнасям с учениците или пък дали съм подготвил добре материала, който ще преподавам. Чувствах се длъжен да ги накарам да се влюбят в ученето и най-вече да им бъде интересно, за да могат да продължават да се развиват. - Учениците имат ли интерес към предмета, който преподавате? Какво ги мотивира да полагат усилия за усвояването на китайския език? - Вероятно повечето от тях са се записали за изучаване на китайски език и култура, защото са на мнение, че в бъдеще ще им е нужен този език, както и други езици. Има и ученици, които изучават китайски, защото проявяват интерес към културата. Още когато аз учих китайски в училище, забелязах, че съучениците ми губят интерес към езика, когато преподавателите просто им дават да наизустяват думи и граматика. Затова опитах повече да обяснявам как са се формирали езикът и йероглифите, отделно значенията им, както и защо когато се комбинират по един начин, имат едно значение и ако се комбинират по друг начин, имат друго значение. Това, което запазва интереса на учениците, разбирането, че за всичко си има логика и история. Другият важен метод, който използвам, е да се съпоставя даден език с друг. Например език, който учениците масово познават, така че да могат по-лесно да разберат каква е разликата. - Китайският език е труден за усвояване. Как се справят учениците? - Когато им преподавам, виждам, че се справят чудесно, много е важен методът на преподаване. Това именно трябва да е целта на учителя. Благодарение на новата технология, която се използва в преподаването, те се справят по-добре. Преди не са имали възможност да записват как се произнасят думите и тоновете и затова със сигурност сега им е по-лесно. - На какво се дължат успехите, които представители на училището постигат на международни конкурси за средношколци, изучаващи китайски език. Бихте ли посочили примери? - Успехите, които постигат представителите на училището на международни конкурси за средношколци, изучаващи китайски език, се дължат на няколко фактора. Първо, колко добре са научили китайския. В този процес учителят играе важна роля. Второ, възможностите за упражняване и репетиции, които училището предоставя. И трето, подкрепата от другите учители, заместник-директорите и директора на училището. - Как у вас се появи интерес към образованието и учителската професия? - Първоначално една приятелка ми предложи да започнем преподаване на китайски език. След това задействахме идеята и когато посетих 18-о СУ „Уилям Гладстон“, за да видя преподавателите си и се разговорихме, се разбра, че могат да ми дадат тази възможност. - Освен работата ви в 18. СУ Вие водите и частни курсове по китайски език и култура. Как е организирано в тях преподаването? - Там главно съм се фокусирал върху собствен бизнес. С помощта на приятели отворихме езикова школа, където се преподава китайски, български и английски. Предлагат се индивидуални и групови курсове, също така курсовете може да са и онлайн. Плюсът при нас е, че преподавателите са на добро ниво и в двата езика и затова могат да обяснят материала по най-лесния начин, за да го разберат и усвоят курсистите. - Сега епидемията от COVID-19 причинява големи затруднения и в образователната система. Как се отразява това на преподаването и на резултатите от обучението? Как решавате проблемите в новата по-сложна ситуация? - Стартирах школата в края на лятото. Тогава заразата беше позатихнала, сега отново се затягат превантивните мерки и затова с повечето курсисти преминахме на дистанционно обучение. Като цяло епидемията няма голям негативен ефект при усвояването на материала, но все пак на живо се получава по-добре. - Много китайски младежи и девойки идват в България да се обучават по различни специалности. Как се справят те с изучаването на българския език, което е необходимо, преди да започне следването им по специалността? Как може да се подпомогне напредъкът им с българския език? - Все повече китайски студенти идват в България да следват. За тях българският е много труден език, защото това е нов различен език и култура. Трудно се справят, защото преподавателите тук им преподават главно на български, а курсистите просто запаметяват нещата, без да разбират смисъла и логиката. Вариант е да се прави съпоставка с китайския език или да има на китайски написано обяснението за граматиката и структурата на българския език. Не е нужно преподавателите да знаят китайски, но трябва да знаят каква е граматиката на китайския език, за да знаят как да насочват китайските младежи в процеса на обучението. Например в китайски не се спряга глаголът и затова повечето китайски курсисти на български също не го правят. Може да се помисли дали специалисти по китайски език, които знаят и български, не може да преподават български език на китайските студенти в подготовката им за обучение по специалността, за която са дошли в България. - Вие сте млад човек, сигурно имате много интереси и извън преподавателската работа? - Да, аз следвам икономика и затова се интересувам и от развитието на фирмите и държавите. Пътуването е голяма страст за мен, обичам да посещавам различни места, да научавам различни неща за културите и традициите на различните народи. През свободното време спортувам и преподавам хип-хоп танци. - Имате ли хоби? - Фен съм на фантастиката, обичам да гледам филми и да чета книги от този жанр. Най-вече колекционирам комикси на Марвел, както и книги за различни митологии. Също така често ходя на фитнес. Приятно ми е да спортувам и същевременно да поддържам добра физическа форма. Любомир Михайлов

< « > » Януари 2021
Пон Вто Сря Чет Пет Съб Нед
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
           ©2021 Китай днес