Или защо Китай изпреварва САЩ, а Щатите заменят конкуренцията с груба сила

Крум Василев От началото на юли т. г. канцлерът на Германия Ангела Меркел е ротационен председател на Европейския съюз. Преди да поеме поста си тя даде интервю за английския „Гардиън“ и още няколко големи европейски вестници. В интервюто, засягайки възлови въпроси, г-жа Меркел направи следното показателно признание: „Примерът на Китай показва, че дори недемократична държава може да постигне икономически успех. Досега ние не успяхме да представим 100 процента доказателство, че либералната система в крайна сметка ще надделее. Това ме тревожи.“ Меркел се тревожи основателно. Тя е уважаван политик от висока класа, умее да мери думите си, оценките й тежат. В дадения случай изрича на всеослушание една голяма истина: в оформилото се съревнование между съвременния либерализъм, начело със САЩ, и съвременния строящ се специфичен социализъм, начело с Китай, либералната система губи. По всичко личи, че тази тенденция ще продължи. Основанията за такава прогноза са много. Сред тях особена важност придобива отговорът на древния, но не остаряващ въпрос, кое е наистина демократично и кое не е. За Ангела Меркел, убеден поддръжник на либерализма, изобщо не подлежи на съмнение, че Китайската народна република е „недемократична“ държава за разлика от „безспорно“ демократичните държави, чийто еталон са Съединените американски щати. Лесно и сякаш съвсем логично е КНР да се нарича недемократична, понеже в конституцията й е записано, че Китайската комунистическа партия е всеобхватна ръководна сила в държавата. Тъй както е лесно да се нарече демократична всяка държава, в която има съревноваващи се помежду си партии. Но казусът само на пръв поглед е лек. Никой не оспорва, че американските избиратели имат гарантирано право да решат за коя партия да дадат гласа си. Обаче практически в САЩ се конкурират само две партии - Демократическата и Републиканската. А и двете са абсолютни крепители на капитализма. Даже някои изследователи стигат до заключението, че „политическата структура в САЩ се свежда до две конкуриращи се, но идентични по същество крила на една управляваща бизнес партия“. Поради това в действителност за американските избиратели свободата за избор се оказва в строги рамки. До това положение се е стигнало исторически, но съвсем не случайно, а целенасочено, в интерес на господстващата капиталистическа класа, по-точно на нейната върхушка. Тя реди нещата в държавата в свой интерес за сметка на интересите на народните маси. В резултат на тази неизменна за капитализма политика най-богатите в САЩ стават все по-богати, а най-бедните - все по-бедни. Средната класа намалява силно - доказват го официалните статистически данни. Картината в Китай е друга. Там броят на богатите и най-богатите също расте, но бързо нараства и средната класа, а броят на бедните намалява драстично. Никой не оспорва този факт. Може ли да има по-силен от него аргумент за демокрация в действие, за власт в полза наистина на народа? Именно тук е заложено едно от решаващите предимства на китайската държавна система, позволяващи на КНР постепенно да изпреварва САЩ по много направления. Ограниченото място не ми позволява да приведа още ред аргументи, които свидетелстват, че сега съществуващата в Китай конвергентна система на капитализъм с китайска специфика и строящ се социализъм с китайска специфика показва съществени предимства пред западната либерална система. Ще спомена само мимоходом пресните факти, свързани с Ковид-19. Не е случайно, че пламналата в Китай епидемия бързо затихна - в последно време по данни на авторитетния американски университет „Джонс Хопкинс“ новозаразените в Китай са единици, нови смъртни случаи почти няма, докато в САЩ за едно денонощие новозаразените системно надхвърлят 60 000, а починалите - няколко стотици. Тези числа говорят за ефективност на обществената здравна система в КНР и за провал на системата в САЩ. От друга страна, не е случайно, че в Китай бързо започна успешно икономическо възстановяване. През второто тримесечие на тази година е постигнат 3.2% ръст спрямо същия период на 2019 г. Според прогнозите през тази година от големите световни икономики единствено китайската ще постигне нарастване. Това също е силно доказателство, че либералната западна система изостава, а китайската надделява. Западната изчерпва възможностите си. Най-силната, американската, прибягва до средства, които говорят не само за слабост, но и за деградация. Такова средство са широко използваните от САЩ в последно време санкции, свеждащи се до заменяне на общоприетата лоялна конкуренция с груба сила. САЩ вече прилагат санкциите безогледно, включително и към своите съюзници. В това отношение фрапантен е случаят със „Северен поток 2“. Огромният газопровод от Русия до Германия се строи в пълно съгласие с изискванията на международното право. Вложени са над 12 милиарда евро, газопроводът е почти завършен. Последните километри подводни тръби се полагат от руски специализиран кораб след като швейцарска фирма се поддаде на американските санкции и изтегли своя кораб. Скоро газопроводът наистина ще се превърне в поток, по който ще протичат милиарди кубически метри руски газ. Световният хегемон обаче казва: Не. Ще купувате не руския, а нашия газ. Нямаме сметка, вашият е по-скъп, възразяват потребителите. На този елементарен, но най-важен аргумент хегемонът не е в състояние да противопостави друго, освен своята груба сила под формата на санкции. И го прави. Ала се оказва, че не всички, заплашени от санкции, са податливи като споменатата швейцарска фирма. Германия на Меркел прояви характер, не се поддаде на заплахите. Нещо повече: Меркел осъди американската политика на санкции. На 2 юли, когато поемаше председателството на ЕС, тя заяви: „САЩ предприемат действия, които не съответстват на общоприетото разбиране за правото.“ Г-жа Меркел дипломатично се въздържа да каже на какво съответстват действията на САЩ, но ако потърсим точния отговор, той е: съответстват на диктата, на потъпкването на такова законно средство за нормални икономически отношения, каквото е конкуренцията. Тя е сестра на прогреса, защото стимулира усъвършенстване на производствения процес, по-ниска себестойност и по-високо качество на стоките. Това отлично разбират китайците. Те заложиха на лоялната конкуренция и тя им помага да надделяват над САЩ. За разлика от Германия на Меркел, България на Бойко Борисов вече понесе тежки загуби от санкциите на своя т.нар. голям брат. В пълно противоречие и с жизнените интереси на страната ни, и със здравия разум премиерът Б. Борисов най-безочливо се хвалеше, че е спрял „три руски енергийни проекта в България“. Постепенно „загря“, че, печелейки одобрението на своите задокеански ментори, съвсем разголва своя колаборационизъм. Опита се да даде някакъв заден ход с прословутото си „хъбче“ и така наречения Балкански поток, продължение на „Турски поток“. Но си изпроси няколко твърде символични снимки на златни кюлчета и тлъсти европачки в нощното му шкафче. Не закъсня и следното предупреждение на държавния секретар на САЩ Помпео към компаниите, които участват в проекти, свързани със „Северен поток 2“ и „Турски поток“: „Незабавно прекратявайте работа или рискувате да получите неприятности.“ Ако проектът „Балкански поток“ бъде провален, само преките загуби за България ще възлязат на няколко стотици милиона евро. Експерти успокояват, че предупрежденията на Помпео не можели да спрат строителството, за което вече имало сключени договори. Дано тази благоприятна прогноза се окаже вярна. Дано бъдещите правителства на България, които ще поемат властта след неизбежния край на господството на ГЕРБ, бъдат на дело родолюбиви и достатъчно смели, за да се противопоставят на апетитите на големия брат. А няма съмнение, че тези апетити ще растат и ще стават по-опасни за България. Географското положение на страната ни я прави идеална територия за американските ракети със среден радиус и за американските войски, които предстои да напуснат Германия... Все повече хора в света узряват за истината, че неолибералната система не е най-добрият модел. Тази истина признава и г-жа Меркел, която не си затваря очите за ефективността на китайската система. Китай стриктно се придържа към принципа си не само да не налага на когото и да било своята система, но и да подчертава нейната китайска специфика. Китайската комунистическа партия, която на 1 юли т.г. започна стотната си година, на дело ратува за свят със споделена съдба, свят на суверенни държави, живеещи в мир, в равноправно и взаимноизгодно сътрудничество. В България също расте броят на хората, които осъзнават, че неолибералната система не е верният модел. Този модел роди мафиотското управление на ГЕРБ. Внушителните юлски изблици на народен гняв показват колко непоносимо става то. Нужен е нов модел. Българската социалистическа партия високо прокламира това.