Европа е изправена пред дилема: от една страна, САЩ изискват от нея да окаже натиск върху Китай, а от друга, има общи интереси с Китай в много области и двете страни са нетърпеливи да засилят сътрудничеството, посочва в статия Илбер Марку, албански учен в сферата на международните отношения. През 2020 г. Китай надмина САЩ и стана най-големия търговски партньор на ЕС за първи път. С встъпването в длъжност на президента Джо Байдън, въпреки че напрежението между Китай и САЩ не намаля значително, за двете страни е възможно да се отворят канали за сътрудничество в някои аспекти. Някои структурни слабости на Европейския съюз обаче му пречат да формулира последователна външна политика спрямо Китай. Например по отношение на приоритетите във външната политика скандинавските и средиземноморските държави имат много различни позиции, отбелязва албанският учен. По-нататък в статията се казва: „Отворете картата и ще откриете, че Европа се намира в западната част на Евразия. Независимо дали от гледна точка на сигурността или на стратегическото развитие, сътрудничеството между Китай и ЕС е много по-добър избор от конфронтацията. Освен това основните интереси на Китай в Европа се отразяват в икономическата област, което едва ли ще има отрицателно въздействие върху процеса на европейската интеграция, нито ще навреди на сигурността на Стария континент. Ако Европа има желание, то е възможно да се установи нов печеливш модел, основан на общите интереси. Днес възможностите за по-нататъшно стимулиране на сътрудничеството между Китай и ЕС се увеличават непрекъснато. Заради сложната мрежа на икономическата глобализация в днешния свят, интересите на различните страни са все по-тясно свързани, което също прави все по-възможно премахването на политическите различия помежду им.“