В 770 г. пр. н. е. един от петте последователни джоуски императори -- Пинуан, изтласкан от западните номади, пренася столицата си на изток в град Лои (по-късно Лоян в провинция Хънан). От този момент започва разпадането на Китай на независими малки княжества, които вече не се подчиняват на източно джоуската държава. В VII в. пр. н. е. пет най-силни княжества образуват лига с цел да подготвят страната за създаване на силна централизирана държава. Но това обединение има временен и нетраен характер. Петте големи княжества, които се стремят към надмощие, с мъка запазват равновесие на силите. Периодът на тяхното господство, спадащ към 7-5-и в. пр. н. е., обикновено се нарича време на „Петте владетели“. В 5-и в. пр. н. е. борбата между отделните княжества става особено остра, затова периодът от 5-и до 3-и в. пр. н. е. е наречен „Воюващите царства“ (Джанго). Период на разпадане на единната държава (8-3-и в. пр. н. е.) От този период са запазени по-голям брой разнообразни източници. Но проблемът за социално-икономическите отношения през 8-3-и в. пр. н. е. засега не може да бъде напълно разрешен поради липса на специални изследвания и историко-лингвистически трудове. Разпространяването на желязото предизвиква преврат в развитието на техниката, появяват се нови и по-съвършени железни оръдия. В 7-и в. пр. н. е. в княжество Цин се въвежда държавен монопол върху желязото. Започват да използват железни лемежи, което прави труда по-продуктивен и дава възможност да се използват по-голямо количество крепостни в селското стопанство. Но трайното съществуване на старите селски общини до голяма степен забавя процеса на развитие на робовладелските отношения. В много от тези общини, особено в крайните райони на страната, се запазва примитивен родово-племенен или малко по-развит семейно-общинен ред. Завоюването от китайските императори на обширни съседни територии води до особени, специфични за древен Китай форми на поробване на цели големи родово племенни и семейно общинни групи, които номинално се считат „роби“ на държавата, а фактически често биват предавани в ръцете на отделни аристократи. От друга страна, при наличността на неразвити робовладелски отношения съществуват различни градации, преходни стадии от робовладелска зависимост към свободно състояние.Това се обяснява със запазването на домашното патриархално робство, с колективното поробване на цели общини и с рязката разлика между икономически развитите централни райони на Китай и примитивния бит на номадите и земеделците, които населяват обширните покрайнини на държавата Джоу. Постоянните войни, местенето на държавните центрове и честите промени в „облачната сфера на политиката“ спомагат робите масово да се освобождават. Докато свободните, напротив, стават роби, макар че производствената структура на общините, базираща се на натуралното стопанство, остава непроменена. С това е свързана в крайна сметка неустойчивостта на формите на робовладение и неточността на социалните термини в древен Китай. С думата „чън“ обикновено се означават понятията „слуга“, „роб“, по-точно „домашен слуга“. Думата „мин“ обикновено означава трудовия „народ“ като цяло -- може би общинниците, които живеят в тежките условия на почти робска зависимост. В социално-политическия трактат на философа Мъндзъ (4-3-и в. пр. н. е.) се характеризират стопанският и общественият строй от това време. Упоритите войни, водени от отделните княжества за надмощие и господство над останалите, са тежко бреме за обикновените хора. „Многобройни армии тръгват на път заедно с владетеля (служейки му като охрана) и поглъщат всички продукти. Гладуващите не си намират храна, онези, които могат да работят, не намират вече спокойствие. Сега има само злобни погледи, хор от проклятия! И тогава в народа се поражда само дълбока ненавист. Той се съпротивява на заповедите (на императора), които препоръчват да се потиска народа.“ Развитието на селското стопанство и занаятите води до още по-голям ръст на търговския обмен, за което говорят например еднотипните паметници на материалната култура, намерени в различни райони на Китай на север и на юг от Хуанхъ. В политико-икономическия трактат на Гуандзъ се говори за значението на пазара и на регулирането на цените на стоките. Авторът разказва за търговците като за отделно съсловие, като подчертава осведомеността на хората, „свързани с пазара“. Значително се развива лихварството. По времето, когато се образува цинската държава, се появяват отделен слой „богаташи“, които владеят имения със земя и участват в търговията. Китайски източници съобщават, че по онова време е имало толкова много богати, че за да развие търговията в своята столица, Цин Ши Хуанди преселва там 120 хиляди семейства на такива богаташи. Много е възможно тази цифра да е силно преувеличена. Развитието на търговията и лихварството изостря класовите противоречия. За да се избягнат недоволствата сред трудовия народ, представят се проекти за социални реформи, които би трябвало да предпазят господстващата класа на аристокрацията и средните заможни слоеве търговци от възможни социални сътресения. В 4-и в. пр. н. е. в княжество Цин се провеждат реформите на сановника Шан Ян, които имат за цел да подкопаят древното общинно земеползване и да укрепят едрото аристократическо земевладение. Поземлената реформа се състои в това, че се въвежда неограничена частна собственост върху земята и се разрешава свободна продажба и покупка на земя. Според данъчната реформа на Шан Ян данъкът от реколтата се заменя с данък върху земята, който се събира от всеки земевладелец в зависимост от размерите на неговите владения. Освен това специална административна реформа предвижда полицейски контрол върху населението . Вземат се и редица мерки да се разшири посевната площ и да се привлече в страната земеделско население, нещо, което е необходимо за развитието на земеделското стопанство. Но тези реформи не могат да отслабят социалното напрежение. Ръстът на аристократическото земевладение, развитието на търговията и нуждата да се запази иригационната мрежа, а така също и защитата на страната от номади изискват възстановяването на силна централизирана държава. Още във философските трудове от 6-и в. пр. н. е. се формулират точните принципи на държавно управление и се посочва необходимостта да се възстанови едноличната власт след периода на временен смут и вътрешна борба. Така например в книгата на философа Мъндзъ се дава ярка характеристика на могъщата деспотична власт. Мъндзъ препоръчва да се създаде държавен контрол върху земеделието, а императорите съветва да провеждат широко иригационно строителство, за да се замогне селското стопанство. През 4-и в. пр. н. е. се засилва княжество Цин. В течение на цяло столетие династията Цин води упорита борба за надмощие и господство в цял Китай. Периодът на династия Цин (256 - 206 г. пр. н. е.) Цинският княз Джан от династия Цин подчинява всички останали княжества и обединява под своята власт цял Китай, след което получава титлата и името Цин Ши Хуанди (246 г. - 210 г. пр. н. е.). През времето на неговата власт се възстановява единната и централизирана китайска държава, която се дели на 36 области. Цялата власт се съсредоточава в ръцете на могъщия император, който управлява страната с помощта на чиновничеството. Обединението на Китай в единна държава дава възможност да се възроди предишната завоевателна политика. В резултат на тази политика са покорени племената, населяващи територията на съвременните провинции Гуандун, Гуанси, Гансу и Съчуан. По времето на Цин Ши Хуанди китайската държава обхваща територията на самия Китай, като включва и части от Манджурия и Монголия и стига чак до границите на Корея и Индокитай. За защита от нападенията на номадските племена се разширява строежът на знаменитата Велика китайска стена, която по-късно образува система от отбранителни съоръжения край нарасналата китайска държава с дължина над три хиляди километра. В голямата държава има възможност да се проведат редица мероприятия, които да спомогнат за развитието на земеделието и търговията. По времето на император Цин Ши Хуанди се разширява напоителната мрежа -- строи се голям канал, който съединява реките Дзин и Ло в съвременната провинция Шънси. Строежът на пътища, определянето на система за мерки, теглилки и дължина, а така също и реформата на писмеността имат за цел да спомогнат за развитието на търговията. Но дейността на Цин Ши Хуанди, насочена към създаване на централизирана власт, среща противодействие както от страна на местната аристокрация, изтласквана от новото чиновничество, така и от страна на обикновените трудови хора. За изострената социална борба от това време говори фактът за изгаряне на книгите, в които има мисли, опасни за съществуването на единната централизирана държава. В легенди с полуисторически характер се описва как Цин Ши Хуанди заповядва да се погребат живи 460 учени, укрили книги и неодобрявали императора. По съвета на свой министър Цин Ши Хуанди заповядва да се изгорят всички исторически хроники и класически книги с малки изключения, а онези, които укрият своите бунтарски съчинения, да бъдат заклеймявани и пратени на строежа на Великата стена. Така императорската власт ликвидира всякакви опити за промяна на съществуващия строй, които възникват по онова време. Религия и култура Китайската култура води началото си от много дълбока древност. Най-древните китайски надписи дават възможност да се проследи процесът на възникване и първоначално развитие на йероглифната писменост. Запазените литературни източници, в по-голямата си част произведения на така наречената класическа литература на древен Китай, свидетелстват за възникване и развитие на китайска религия и литература, за поява на философия и на древни социалнополитически системи. Този процес можем да наблюдаваме в течение на цяло хилядолетие. Китайската религия води началото си от фетишизма, а оттам минава през древните форми на култ към природата, култ към прародителите и тотемизъм, тясно свързан с магията. В историческите източници е запазен спомен от времето, когато тотемистичните представи, свързани с обожествяване на природата, са още широко разпространени. Например в труда на Съма Циен има легенда, че „Хуанди бил император на държавата Мечка. Веднъж майка му била в полето и заченала от това, че видяла голяма мълния, която обградила Полярната звезда. Двадесет и четири месеца след това тя родила Хуанди.“ Може да се предполага, че Хуанди е бил считан за родоначалник на една от тотемните групи на Мечката. В древен Китай е широко разпространен първичният култ към природата, особено към земята и планините. Този древен култ към планините в Китай е свързан е релефа на местността и със стопанския бит на онова време, когато прадедите на китайците са преминавали от планините към реките. В Китай дълго време съществува особена форма на гадаене, свързано със земята (геомантия). Наред с това древните китайци обожествяват слънцето, луната, планините и звездите, реките и дърветата. Особено голямо значение е имал винаги култът към прародителите, тясно свързан с траен патриархален бит и запазен в закостенелите си форми до много късно време. Красимира ИВАНОВА