Пътят на коприната започна за мен от моето детство. Преди малко повече от 55 години в красиво българско село, намиращо се на около двадесет километра от град Враца. По това време баба и дядо (родителите на баща ми) отглеждаха копринени буби. Както в нашия, така и в много от селските дворове растяха диви черници, чиито листа бяха използвани за храненето на копринените буби. Ех, не ми разрешиха да видя след време нито копринените буби, нито копринените пеперуди. Според баба ми те обичали да изтъкават естествената копринена нишка като работят в затъмнени помещения, на тъмно и прохладно място, без да ги безпокоят деца и възрастни. Съгласих се с баба ми, защото лятото настъпи. Вечерно време имаше безброй много светулки, които ловяхме преди заспиване, залепвайки ги за челата си като фенерчета. През 1969 година селото беше обявено за град Криводол. Тридесет години след това като разказвах на малките деца в големия столичен град за бубите, за копринените пеперуди и за светулките - кореняците сифиянчета не знаеха какво е това. И ме питаха с учудване: Това да не са крави?!!! Сега е друго време, но към пътя на коприната ме върна моето хоби - фотографията и личния ми фотографски архив от последните десет години - заснети по време фестивали, от събития, както и фотографиране на забележителности. Сред тях е фотография на вековно дърво - черница, на възраст над 650 години. Тя е за мен не само природна и историческа забележителност в самия център на град София - столицата на моята родина Република България, но и жив символ на връзката между стария и новия път на коприната. По пътя на коприната има нежни звуци от музикално изпълнение на талантлива млада изпълнителка от Китай пред многобройна българска публика. Новият път на коприната трябва да бъде гъвкав като движението на митическо същество от Китай. За да бъде от взаимна изгода за стокообмена между Китай и България. В него има място за износ на розово масло, чийто символ е една млада българска девойка - Царица на розата, за износ и консумация на български вина в Китай, за повишаване на дела на китайските туристи, които посещават България с цел туризъм. Дълъг е този път. За него трябват дългосрочни инвестиции в железопътен превоз и инфраструктура. Но където и да преминава този път ще има в България Културния център на Китай в сграда, разположена в близост да православен български храм - в столицата София. По новият път на коприната ще има и много естествена коприна. За да гали със своята нежност и финес българската мода и модели, дефилиращи с овации на модния подиум в България и по света. Вячеслав Попов