Мъндзъ е велик идеолог от периода на Воюващите царства от 3-и до 5-и век пр.н.е. и е един от главните представители на конфуцианството. Роден е с името Мън Къ и живее през 4-и век пр.н.е. в царство Дзоу. Мъндзъ възприема и развива конфуцианските идеи и създава цялостната си идеологична система, което оказва голямо влияние на последователите му и на конфуцианството. Той е наричан „Мъдрец“ след Конфуций. Въз основа на развитието на конфуцианството, Мъндзъ създава своята политическа система, с цел да се смекчават противоречията и да се защищават дълготрайните интереси на феодализма. Мъндзъ счита, че „хората на умствения труд управляват, а хората на физическия труд се управляват “ и съставя цялостния режим по различни степени. Успоредно с това, той счита, че отношенията между управляващите и подчинените им са като отношенията между родители и деца. Той изисква господстващите да се грижат за подчинените им като родителите към децата си, а от друга страна, подчинените трябва да се отнасят към господстващите хора като техни синове и да ги почитат. Мъндзъ обобщава опита през периода на Воюващите царства и създава теорията с демократичен характер „на първо място-народа, на второ-държавата, на трето-императора“. Мъндзъ счита, че отношението към народа има голямо значение за развитието на държавата. Той обръща голямо внимание върху загрижеността към народа и с известни исторически примери акцентира върху този ключов проблем, свързан пряко със съдбата на държавата. Той добре съчетава теорията с политиката и подчертава, че моралът е корен на развитието на политиката. Той казва: „Нещата от поднебесната се коренят в държавата, а тези от държавата се коренят в семейството, тези от семейството - в човека“ Мъндзъ счита, че моралната сфера се дели на четири аспекта, а именно: хуманност, справедливост, ритуалност и ум, от които хуманността и справедливостта са по-важни, отколкото другите два аспекта. Той смята, че ако човек може да разреши отношенията си с другите хора на принципа на хуманността и справедливостта, стабилността и обединението на феодалното общество ще бъдат гарантирани. За да разясни произхода на моралните критерии, Мъндзъ поставя идеите за това, че човек по природа е добър и смята, че въпреки че работата и мястото на хората са различни, характерът им е един и същ. В идеите на Мъндзъ се отделя голямо внимание на развитието на политиката, идеите, културата и моралната традиция на различните общества в китайската история. Въпреки това, в неговото общество, тези идеи не се приветстват от владетелите. Мъндзъ прави обиколки из различните царства, за да разпространява своята теория за „хуманност и справедливост“. Той посещава царствата Уей, Ци, Сун, Тан и Лу, за да пропагандира своите идеи. Обаче, тези царства искат да обединят държавата само с въоръжени сили, а не с идеите на Мъндзъ като „хуманност и справедливост“. В края на краищата, Мън Дзъ преподава идеите си и написва заедно с учениците си трактата „7-те статии на Мъндзъ“, в който са записани главните разговори и дискусии на Мъндзъ с представителите от различните учения. Това показва, че той добре изследва и развива конфуцианството като голям идеолог. Съдържанието на трактата е изпълнено с искрено чувство, разясненията са ясни, думите са остри и цветисти, има дори и ругатни. След няколко хилядолетия, хората все още могат да почувстват особения характер и живия образ на един голям идеолог. Ето защо, след няколко хилядолетия, трактатът „Мъндзъ“ и личността на неговия автор продължават да са безкрайно привлекателни за хората. Откъси от трактата на Мъндзъ: Мъндзъ рече: “Днешните играчи на Уейци правят сметки, но техните сметки са малки. Защото, ако нямаш всеобхватен ум и не можеш се съсредоточаваш, не би постигнал майсторство. Майстор И Циу е най-добрият по Уейци в цялата страна. Да предположим, че той обучава двама на Уейци. Първият напряга своите ум и воля, и слуша какво му говори И Циу. Вторият, макар и да слуша, умът му е зает с дивата гъска, прелитаща наблизо, и мисли как да вземе лъка и да стреля по нея. И въпреки че той се учи наравно с първия (и то при най-добрия играч на Уейци), никога няма да постигне добри резултати. И това е защото не му достига ум ли? Не затова“. (Мъндзъ, VI.1.9).

Гунду-дзъ попита: “Всички хора са еднакво хора, но защо едни са големи, а други - малки?“ - Мъндзъ отговори: “Ония, които се осланят на най-съществената част от себе си, излизат израснали, други, които разчитат на най-незначителната си част, остават смалени“. Гунду-дзъ попита: “Тъй като всички хора са еднакво хора, защо някои избират най-съществената част от себе си, а други избират най-незначителната?“. Мъндзъ отговори: “Сетивните органи нямат способността да мислят и позволяват на външните неща да ги забулват. Тъй като сетивата са немислещи, при допир с външните неща те се оставят естествено да бъдат привлечени от тях. Само умът има способността да осъзнава и да мисли. Ако осъзнава и мисли, ще разбере нещата, в противен случай не ще може да ги разбере. Ето с какво ни е дарило небето. Само ако ние започнем да изграждаме голямото, което е в нас, дребното няма да може да надделее. Не е нужно нищо повече на човека, за да стане голям човек.“ (Мъндзъ, VI.1.15).

Ето защо привлекателните образи на дивите гъски привличат сетивните органи и отвличат вниманието на несериозния ученик, което за него става пречка да реализира най-доброто от себе си. Разликата между двамата ученици е самодисциплината и затова траекторията им е различна. Мъндзъ каза: „Този, който постига предела на потенциала на своя ум, познава природата си. А да познаваш собствената си природа, означава да познаваш Небето. При това положение е без значение, дали ще умреш млад или стар: самодисциплината позволява на човека да дочака безметежно смъртта, а така той овладява своята съдба.“ (Мъндзъ, VII.1.2).

„Няма нищо, което да не е съдба. Ето защо трябва да се приема това, което е в правата нишка на съдбата. Човек трябва на всяка цена да се опита да реализира най-същественото от себе си. Тези, които реализират несъщественото, или са в затвора на собствените си сетива, или са въобще в затвора. Онзи, който умира, стигнал края на своя път, следва правата нишка на съдбата; но да умреш като затворник в окови [заради престъпление, което си извършил], означава, че не си бил по правата нишка.“ (Мъндзъ, VII.1.3).

„На човешката природа се дължи това, че устата желае приятен вкус, окото желае красиви цветове, ухото желае приятни звуци, носът желае хубави аромати, а цялото тяло желае приятни усещания. Но всичко това е неизбежно (съдба) и затова достойният човек не ги счита за идващи само от човешката природа. Взаимоотношенията между хората се определят от съдбата, но те също така са и част от човешката природа, поради което достойният човек не ги счита само като неизбежна съдба.“ (Мъндзъ, VII.2.24).

„Десетте хиляди неща присъстват в нас до едно... Разбирането за това е голяма радост и се постига по пътя на човеколюбието чрез вникване в себе си и съсредоточаване на усилията в доброто“ (Мъндзъ, VII.2.4). Страницата подготви Галина Тонева Преводите на откъсите от трактата са взети от http://www.weiqiland.net/