Публикуваме откъси от книгата „Стари истории в нова редакция“ на Лу Сюн с любезното съгласие на издателство „Изток - Запад“ Превод Петко Хинов. Продължение на откъса от брой 2019/51. Един ден, в едно много студено време, се дочу някаква глъчка - това беше императорската гвардия, стигнала най-сетне дотук, за да изпълни смъртното наказание над Нюуа. Но гвардията пристигна със закъснение, тъй като бе изчаквала да стихнат отблясъците на огъня, да улегнат димът и пепелта. Отляво гвардейците носеха жълта секира, отдясно черна секира. Отзад имаше едно огромно и много древно знаме. Криволичейки, на прибежки, те атакуваха трупа на Нюуа, но той така си и остана неподвижен. Тогава те побиха стан върху корема на трупа, тъй като това място беше най-меко и най-дебело - а гвардейците бяха много опитни в търсене и избиране на такива места. Но те неочаквано промениха тона - почнаха да заявяват, че именно те единствени са преки наследници на Нюуа и смениха изобразените върху огромното знаме йероглифи в стил „попова лъжичка“: написаха „Червата на рода на Нюуа“. Старият даоист, който падна от планината върху морския бряг, също остави предание за безброй поколения. Преди смъртта му неговите ученици чуха историята за това как свещените планини били отнесени в морето на гърбовете на огромни костенурки, после пък учениците разказаха това на своите ученици, а те - на внуците си. По-късно един знахар, който искаше да спечели нечие благоволение, стигна накрая до Циншъхуан, комуто съобщи за това. Циншъхуан пък накара знахаря да отиде да ги търси. Знахарят не намери свещените планини, а Циншъхуан в края на краищата умря. Ханският Уди също праща да ги търсят, но от тях нямаше и помен. Вероятно огромните костенурки ао изобщо не са разбирали думите на Нюуа, а тогава само по една случайност са кимнали с глави. И след като са поносили тук-там планините на гръб, всички костенурки са се пръснали да спят, а подир тях са потънали и свещените планини. Затова и до днес никой не е виждал и половин свещена планина, най-много да открият някой див безлюден остров. Написано през ноември 1922 г.