Триумф за социализма в автономната китайска област и сигнал за Запада да спре да провокациите за Тибет

Годишнината от мирното освобождение на Тибет бе отбелязана с грандиозно тържество на дворцовия площад „Потала“ в Лхаса, в югозападния китайски автономен регион Тибет, преда агенция Синхуа. Отбелязването на годишнината съвпадна с триумфален момент за социалистическата му система и управление, който изпраща силно послание към западните политици, които не признават огромния напредък на Тибет, изтъква Синхуа. През 1951 г. със Споразумението на Централното народно правителство и местното управление на Тибет за мерки за мирното освобождение на Тибет, известно като 17-членно споразумение, официално се провъзгласява мирното освобождение на Тибет. Това освобождение, заедно с епохалната демократична реформа през 1959 г., помогна на Тибет да отхвърли своето регресивно, автократично и изолирано минало, за да прегърне просперитета и отвореното бъдеще. В региона живеят близо 3,65 милиона души, което е с 21,52 процента повече от 2010 г. Над 86 процента от населението е тибетско. Средната продължителност на живота в Тибет се е увеличила от 35,5 години през 1951 г. на 71,1 години през 2019 г. Преди 1952 г. градската жилищна площ в Тибетския автономен регион е била по-малко от 300 хиляди кв. м, а на глава от населението са се падали по 3 кв. м жилищна площ. Тогава над 90% от местните жители са нямали собствени жилища. Днес ситуацията е коренно различна, като през 2020 г. жилищната площ на глава от населението е била 32,37 кв. м, което е увеличение с около 11 пъти, съобщава Радио Китай. Преди мирното освобождаване на Тибет през 1951 г. в района е имало само един град с население над 10 хиляди души, а инфраструктурата му е била изключително лоша и изостанала. След установяването на народната власт, с подкрепата от централното правителство, изграждането на градовете и селата в Тибет се развива непрекъснато, строят се пътища, канализация, съоръжения за водоснабдяване и друга базова инфраструктура. В региона има повече от 1700 обекта за тибетски будистки дейности с 46 000 монаси и монахини. В опит да запазят традиционната тибетска култура, държавата и регионът са инвестирали над 5 милиарда юана в обновяването на културни реликви. Тибетска опера, Джезар, Лечебното къпане на Сова Ригпа са включени в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Изкоренявайки абсолютната бедност, Тибет е в ускорено движение на икономическо развитие с модернизирана инфраструктура. Постиженията на Тибет трябва да бъдат достатъчни, за да подтикнат някои хора на Запад да се откажат от фиксацията си върху мита за Шангри-Ла, който идеализира вечното теократично управление и духовния свят и вижда всяко модерно развитие като достойно за осъждане. През последните 70 години, оставяйки тъмните векове зад гърба си, Тибет замени жестоката феодална крепостна система със социалистическа система, упражни регионална етническа автономия и извърши реформа и отваряне заедно с останалата част от нацията. Като регион, който заема важно място в националната парадигма за сигурност, Тибет получава значително внимание от централните власти и огромна помощ от други провинции за стимулиране на неговото развитие. За да се поддържа трайна стабилност и да се ускорява развитието, Тибет твърдо се противопоставя на сецесионистките заговори. 14-ият Далай Лама и неговите последователи, подкрепяни от западните антикитайски сили, през годините продължават да се опитват да говорят за „независимостта на Тибет“, като провокират инциденти, които застрашават мира и стабилността в Тибет. Тези политически изгнаници, както и някои западни политици и организации, започнаха кампания за дезинформация, насочена към Тибет. Те наричат освобождението „репресия“ и демонизират политиката на Китай в региона. Техните викове за „културно унищожение“ и „геноцид“ не носят и частица истина. Честите им обвинения по етнически, религиозни, демократични въпроси и правата на човека всъщност се дължат на идеята за „независимостта на Тибет“, която да се меси във вътрешните работи на Китай. Тези приказки за Тибет отразяват или чисто невежество, или хегемонистично мислене, обвързано с империалистическата агресия в региона през 19-и и началото на 20-и век. От 80-те години на миналия век западните сили играят активна роля в избухването на вълнения в Тибет. Китай със своята желязна решителност да защити националния суверенитет и етническото единство никога няма да позволи на ръцете, които се намесват, да разиграват „картата на Тибет“, да обърнат масите. И всички опити за отцепване, които противоречат на историята и общата воля на етносите, са обречени на провал. Под ръководството на ККП сега хората в Тибет живеят умерено благополучно, което би било немислимо преди мирното освобождение на региона. Те със сигурност ще създадат още по-светло бъдеще чрез единство, стремеж към модернизация и постоянна подкрепа от централните власти.