Великият дълъг поход
към победата

От редактора

Важен принос за великото възраждане на китайската нация

След броени седмици, на девети септември т. г. се навършват 75 години от победата в Общонационалната антияпонска и антифашистка война в Китай. Този военен конфликт е между най-големите драми в човешката история. Осем години – от седми юли 1937-ма до девети септември 1945-та китайският народ, под ръководството на ККП се бори героично срещу японския милитаризъм и фашизъм. По последни данни това коства на Китай 35 милиона жертви (военни и цивилни), цифра съизмерима с число 50 млн. – това са общо човешките загуби на всички други държави участвали в най-кръвопролитния военен сблъсък в историята на човечеството, Втората световна война (ВСВ). Хронологията на този дългогодишен военен конфликт е сравнително малко известна на българската (а и на световната) общественост. Тя има своята прелюдия – локалните сблъсъци между китайски военни и японски агресори датират още от 1931 г. В онези далечни години в Страната на изгряващото слънце идва на власт милитаристична фашистка фракция. Тя е оглавена от Хидеки Тоджо, с указ на император Хирохито. През 1931 г. т. н. Мукденски инцидент спомага за японското нахлуване в Манджурия (Североизточен Китай). След победата над китайските войски, Япония създава нова държава под неин контрол – Манджоу-Го. Ето защо много историци дори смятат 1931 г. за началото на войната Китай - Япония. От 1931 до 1937 г. Китай и Япония продължават да водят малки локализирани сражения, така наречените „инциденти“. Общонационалната антияпонска и антифашистка война в Китай започва на 7 юли 1937 – ма, с локален инцидент край Пекин, на моста Лугоу (известен като „Моста на Марко Поло“), при който избухва престрелка между японски и китайски патрули, охраняващи двете страни на моста. Този инцидент дава повод на Япония да атакува Република Китай, която по това време е разтърсвана от гражданска война и е недостатъчно готова за военен сблъсък с японците, въпреки че разполага със значително по-голяма жива сила. Японското фашистко командване смята да покори цял Китай за три месеца, един азиатски „блиц криг“ по модела на нацистка Германия. В края на юли японската имперска армия успява да окупира Пекин и Тяндзин. Ожесточени битки се разгръщат през август 1937 г. за Шанхай. В тях участват 280 хиляди японски войници. Защитата на Шанхай продължава три месеца. Загубите на агресорите надхвърлят 40 хиляди войници и офицери. През ноември 1937 г., обаче, китайските войски са принудени да отстъпят от Шанхай. През следващия месец - декември е завзет и град Нанкин, служещ за столица на Република Китай. По отношение на мирното население на града се извършват огромни жестокости, известни в историята като „Нанкинското клане“. Междувременно китайското правителство се стреми да привлича на своя страна редица местни военни командири, както и разполагащата със значителни военни сили Китайска комунистическа партия (ККП), а в различни периоди получава подкрепа и от Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. След като завзема големи райони на Китай, имперска Япония се нуждае от установяване на ефективен контрол върху тези територии. Тази тактика среща ефикасна съпротива - в японския тил се води упорита партизанска война, под ръководството на ККП. Това принуждава японския агресор да обяви т.н. „стратегическа отбрана“. До края на 1938 година милитаристична Япония използва три четвърти от силите си за сражения с партизански формации във всички краища на огромен Китай. Решени да постигнат решителна военна победа японските агресори планират да превземат временната столица Чунцин. По техния маршрут обаче е град Чанша, стратегически център по пътя към Чунцин. Битката за Чанша през есента и зимата на 1941 г., завършва с първата голяма победа на Китай. Японската армия претърпява тежко поражение. Японският фашизъм не постига основната си стратегическа цел – окончателната победа над Китай. Важно е да отбележим, че малко след нападението на фашистка Германия над СССР, Китай обявява война на хитлеристки Берлин, а след подлата въздушна атака срещу военноморската база на САЩ Пърл Харбър обявява официално война и на Япония. Така Китай става важен фактор в Тихоокеанските военни действия и във ВСВ като цяло. И това е напълно реално: в онези години японската фашизирана армия има малко над два милиона войници, от които 1.4 млн. са заети с бойни действия на китайска територия. Освен това присъединяването на Китай към страните от Антифашистката коалиция автоматично му отрежда и важна роля в операциите на съюзниците в Азиатско-тихоокеанската зона на военни действия. В заключение може да кажем, че Китай отвори първото мащабно антифашистко бойно поле в източната част на планетата. Упоритата и героична многогодишна борба срещу японския милитаризъм и фашизъм неминуемо е важен принос за великото възраждане на китайската нация, огромен и изстрадан принос за укрепване на мира в света.

Петър Герасимов

Pressgroup DnesСофия, 1301, ул. „Позитано“ 20, тел.: +3592 944 1026, +359 87 830 9893, Имейл: kitai.dnes@abv.bg, Уебсайт: www.kitajdnes.com • ИЗДАТЕЛ: Проф. Светлана ШАРЕНКОВА - Управител на РА Евромедия ООД, тел.: +3592 943 4664 • РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: Председател: проф. д.ик.н. Димитър ИВАНОВ, тел.: + 3592 944 1020 • РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: Главен редактор: Петър ГЕРАСИМОВ; Отговорен секретар: Бони НЕМСКИ; Редактори: Любомир МИХАЙЛОВ, Красимира ИВАНОВА; Репортер: Галина ТОНЕВА; Предпечат: Мая ПЕТРОВА • РАЗПРОСТРАНЕНИЕ: тел. +3592 944 1026 • РЕКЛАМА: тел.: +3592 944 1026, kitai.dnes@abv.bg • Рекламите и обявите се заплащат авансово по банкова сметка или в брой • БАНКОВА СМЕТКА: Райфайзенбанк АД, София, ул. Н. Гогол 18-20, IBAN: BG39RZBB91551060382418, Банков код BIC RZBBBGSF, РА Евромедия ООД • СЧЕТОВОДСТВО, КАСА: тел.:+3592 944 1026 • ПЕЧАТ: Алианс Медиапринт • Използвани са материали на агенция „СИНХУА “ и CRI.
           ©2020 Китай днес