Всяка година на десети септември китайците празнуват Деня на учителя. Това е древен и значим празник, който символизира дълбокото уважение и признателност на китайското общество към учителите. Образоваността в Китай се смята за върховна ценност от древни времена и професията учител е една от най-почитаните в древното и съвременното китайско общество. Денят на учителя е събитие, което тази година отбеляза 2300 години традиции в почитането на учителското призвание. Празникът се свързва и с рождението на Конфуций, известен и като първия учител в Китай. Денят на учителя проследяваме чак до династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. сл. н. е). Според исторически записки през периода Хан и периода Дзин (1115 - 1234) всяка година на 27 август, на рождения ден на Конфуций, императорът отивал в храма на Конфуций, за да отдаде почит към древните философи и учители. Императорът бил придружен от целия си имперски двор като след това се състоял голям пир. Обикновените чиновници по райони следвали примера на имперския двор и на този ден всички учители в цялата страна се наслаждавали на почивка и били дарявани с дарове и сушено месо. В столицата, във всички провинции и окръзи също се провеждали жертвени обреди в чест на Конфуций. Отличилите се учители в академиите и школите в цялата страна получавали по 500 ляна сребро като награда от императора. До последната династия Цин (1644 - 1911), жертвените обреди на 27 август останали грандиозни. На този ден заплатите на учителите били повишавани, а на отличените учители били давани чиновнически звания. Обикновено, частните учители в древен Китай получавали заплата. Също така те били осигурявани с място, където да живеят. Нямало е точно определена такса за обучение, обикновено родителите плащали на учителя според собствените си доходи. Заплащането включвало пари и основни хранителни продукти¸ а по празниците учителите получавали и подаръци от семейството, в което служат. Празниците, в които учителите получавали дарове били Дуану, Празника в средата на есента, китайската Нова година и др. Когато ученикът за първи път се запознаел с учителя си, той трябвало да се застане коленопреклонно първо пред дъсчицата на Конфуций, а след това и пред учителя си като му подаде дар. В древен и средновековен Китай цялостното обучение по класическа литература е бил от решаващо значение за полагането на императорските изпити (科举考试 kējǔkǎoshì) - строг изпит, който гарантира на успешните кандидати мъже желаната бюрократична работа. Затова много семейства търсели да наемат преподавател, който да им помогне в подготовката за изпита. Родителите на бъдещите кандидати често изпращали писма с покани до учители и приемането или отказът на поканата ставал по преценка на преподавателя. След като приемат, учителите били третирани с най-голямо уважение от учениците си, които се прекланят и приемат авторитета на своите преподаватели без въпроси. Тази обичайна връзка ученик-учител се корени в конфуцианското убеждение, че строгото образование и строгите йерархии са необходими катализатори за хармонични общества. Както споменахме, за първия учител в Китай бил смятан Конфуций. Той е роден през периода Пролети и есени (770 - 481 г. пр. н. е.) в днешната провинция Шандун. Неговите родители били от средна класа на обществото, наречена ши. По това време за децата на висшестоящите било достъпно официално образование, състоящо се от 6 предмета или 6 изкуства. Те били следните: ритуали, музика, стрелба с лък, управление на колесница, грамотност (четене) и математика. След като Конфуций получил образование и бил повишен в няколко ранга на различни държавни постове, той бързо спечелил репутация на умел педагог и праведен съветник. Освен че служил като министър на правосъдието в своя роден окръг Лу, той посветил живота си на образованието, като основал частни академии, съсредоточени върху конфуцианската идеология и които били достъпни до ученици от всички социални слоеве. Това оставило неизлечима следа в китайското общество и до днес. Конфуций вярвал във важността на образованието за всеки отделен човек, както и за обществото като цяло и бил убеден, че за изграждането на ефективно и здраво общество зависи от знанието, което всеки отделен човек получава и развива. „Никога не се уморих да уча, нито да преподавам на другите, това което съм научил“, казва Конфуций в Аналите, един от основните му трудове. Доктрините в този труд, обобщени от учениците на Конфуций в Четирите книги и Петте канона подпечатват отношението на Китай към образованието за векове напред. Конфуций често е наричан бащата на всички педагози. Значимостта, която дава на образованието, поставя учителската професия в Китай на висок пиедестал за векове напред.
