Продължаваме да ви представяме отличените есета в конкурса “Аз и Китай“, организиран от посолството на Китай в България

„Кризата е възможност, яхнала опасен вятър“... Ивелина Проданова Чувствали ли сте се като прашинка в един огромен, космополитен, шарен и пъстър свят, където се раждат новите технологии, където икономиката се развива стремглаво, където сякаш всичко се движи поне със скоростта на светлината. Това може да се почувства, когато човек се движи сред небостъргачи. Знаете ли какво е да купиш изгодно стока на пазара, когато единственият начин да преговаряш с продавача е да видиш изписана сумата на калкулатора, да дадеш своето предложение и когато постигнеш цената, за която се бориш - усещането е все едно си покорил небостъргач. Обичате ли гледка о високо? Случвало ли ви се е да видите развитието на един град за последните 10 години на огромни монитори, да чакате с часове на опашка, за да се качите до най-високата точка на тв кулата и всичко това да се разстели пред вас като на длан. Пак в този град можете да видите и стари сгради, до тях - строеж, и разбирате, че развитието продължава с бърза скорост. На колко места сте виждали красиви цветя в пространства, за които се питате как ли стигат хората до тях, за да ги полеят, а как се съхранява тази красота? Разбрах, че кризата е възможност тъкмо в Шанхай, защото гледката от високо показва, че мащабът зависи от големината на мечтите. Виждали ли сте съчетание на древност и технологии, ако не сте - посетете музей, докато сте в Китай, и ще разберете. Обичате ли тропическа растителност и приказни плажове, опитвали ли сте драконов плод и сок от кокос, глезили ли сте се с масажи, дегустирате ли различна кухня? Ако всичко това ви харесва, отидете в Хайнан и ще видите, как възможностите се разгръщат и там. Откъде знам всичко това ли? Бях сред 23-мата души от България, които участваха в семинара в рамките на Българо-китайската програма за обучение на кадри през 2018 година. Докато вървеше процедурата за подбор на участниците, не вярвах, че ще бъда сред избраните. Но бях! И въпреки това, докато не се качих в самолета, все си мислех, че нещо ще се случи и тази възможност няма да се осъществи. Бях впечатлена от перфектната организация на домакините, както и от лекторите. Знаете ли какво още научих там? Чували ли сте за златния ключ? И аз не бях. Това беше визитка на хотел, на която на руски език беше изписано златен ключ и отдолу с китайски йероглифи адресът на хотела. Знаете ли колко е практично това? Оказа се, че подобен подход разрушава езиковата бариера и ви помага да стигнете до мястото, към което сте се запътили. Това пътуване ме промени, защото ми даде различна гледна точка и ми помогна да осъзная, че кризата всъщност е възможност и златният ключ е във всеки от нас, и само от нас зависи да позволим на мечтите да се случват. И вече две години пожелавам на всеки шанса да види Поднебесната империя, да изживее своята приказка в Далечния изток и да се докосне до мъдростта на хората там.