На 20 юли Пекинският езиков университет проведе първата среща, по време на която бе учреден Световен съвет по синология. Събитието се състоя онлайн и от българска страна бяха представени трима участници. Един от тях е младата и очарователна китаистка, експерт и писател Ани Пешева. „За мен е голяма чест и отговорност да бъда част от този съвет, заедно със 105 други китаисти от цял свят“, сподели за Китайската медийна група (КМГ) Ани Пешева. По думите й Световният съвет по синология се създава по инициатива на Изследователския институт „Един пояс, един път“ към Пекинския езиков университет, който представлява научноизследователска база по китаистика. Идеята на инициаторите е да се установи световен център по синология в Китай, в който ще могат да вземат участие китаисти от цял свят, да се обменя опит в сферата на историята, икономиката, политиката, философията, езика, литературата и културата на древен и съвременен Китай, да се финансират различни проекти, свързани с превода и издаването на книги за Китай или преведени от китайски автори на съответните езици, както и да се организират научноизследователски конференции, специализирани курсове за млади китаисти и още много други инициативи, обяснява г-жа Пешева. От България постоянните представители са трима, от които Ани Пешева е едната. Китайското правителство подкрепя това начинание и отправи приветствие към участниците. - Коя е Ани Пешева и защо е завладяна от „магичния Китай“? - Когато навърших четиринайсет години, със семейството ми заминахме за Китай. Майка ми, която беше от първото поколение китаисти в България, се беше съгласила да работи в българското посолство в Пекин. Няма да забравя датата 15 август 1987 г. - деня, в който за първи път кацнах на летището в Пекин. Всичко в Китай за мен беше толкова ново, завладяващо и различно! Последваха две години в руската гимназия в Пекин, две години в Пекинския езиков университети още три години в Пекинския университет. След това съдбата ме отведе в Америка, където специализирах международни отношения в Станфордския университет, но никога не загубих връзката си с Китай. Веднага след завършването си започнах да се занимавам с разпространение на китайската култура в България, вече доста години организирам и провеждам специализирани курсове за българи, които обичат и се интересуват от китайска история, култура, изкуство, литература и медицина. - Вие сте създател и учредител на българската Академия „Ханлин“. Разкажете ни повече за нея, за дейността и перспективите й? - Името на Академия „Ханлин“ (на китайски „Ханлин“ означава „Гора от пишещи пера“) идва от древността. Тя е една от първите в света академии за наука и култура, основана по време на династия Тан (6 - 9-и век). Българската Академия „Ханлин“ е сдружение с нестопанска цел. Тя е насочена към разширяване на познанията за необходимата хармония между Човека и Природата. Над 20 години Академия „Ханлин“ организира курсове по китайски език и култура, китайска медицина, цигун, китайско лечебно хранене и др. Благодарение на нашите лекции много българи още повече заобичаха Китай и китайската култура, започнаха да се интересуват все повече и от традиционната китайска медицина. Към Академия „Ханлин“ има и издателство „Ханлин“, което е специализирано за издаването на книги, свързани с Китай. Повечето от тези книги са авторски, писани от мен или майка ми, но има и от различни специалисти и експерти, свързани с китайската култура, медицина, история.... Има също така и книги от китайски автори, преведени на български език. Вече са издадени над десет книги. - Г-жо Пешева, най-новата книга, издадена от „Ханлин“, ще бъде представена съвсем скоро пред българската общественост. Нейното заглавие е „Пътуване из магичния Китай“ и е една от малкото, издадени у нас и свързани толкова дълбоко с Китай. Защо решихте да я напишете, каква е идеята и основните послания в нея? - Китай е необятен и аз от няколко години мисля сериозно по въпроса да напиша книга за тази велика страна! За съжаление, само в една книга не могат да бъдат описани всички знания, информация и опит, свързани с Китай, и тогава реших че трябва да се оформи поредица, която ще представя местата, които съм посетила в Китай - историята, културата и интересни подробности за тях, прочути личности, които са живели в тези градове... В „Пътуване из магичния Китай“ разказвам за два известни и прекрасни китайски града - за Суджоу, известен с древните си градини, едно от най-красивите кътчета на света, и за град Ичан, който се намира в провинция Хубей. Това не е толкова пътепис, а по-скоро едно пътуване из необятната култура и дълбоката духовност на Китай, запознаване с традициите и ценностите, с мислите и въжделенията на интересни личности от историята и съвремието. - Запознайте ни и с някои от книгите, издадени от „Ханлин“, свързани с китайската медицина, защото много хора в България, вече се интересуват много от традиционната китайска медицина и начините за лечение на различни болести по алтернативни начини? - Наистина много българи вече проявяват огромен интерес към китайската медицина и алтернативните методи на лечение. По време на живота ми в Китай имах възможност и се запознах лично с много специалисти по китайска медицина. На базата на срещите и разговорите ми с тях и на моето усилено изучаване на подробности в тази област, аз успях да се мотивирам и да подготвя няколко книги, свързани с китайски методи на лечение - акупресура, акупунктура, също и етимологията на отделните заболявания и какви методи биха помогнали. Искам да добавя, че Академия „Ханлин“ се гордее и с подготвянето и издаването на българо-китайски разговорник, който се оказа много търсен. - Един от приоритетите на правителството на КНР е образованието, бихте ли споделили мнението си, като китаист, какво е основното в тази насока и как страните ни могат да си сътрудничат в тази област? - Китайците са изключително практични и умни хора и ръководителите на страната разсъждават много мъдро по отношение на образованието! В китайския език има една поговорка: „Докато съм жив, все ще се уча“. Важно е да се каже, че китайците се учат не само за да придобият някаква по-висша степен, да си намерят по-добра работа или по-висока заплата, но те се учат заради самите знания. По улиците на Пекин - и не само - се виждат толкова много четящи хора. За Китай образованието е от първостепенно значение. Колкото повече знания има човек, толкова това е по-полезно за него. И това е заложено още от древността, отпреди 2000 - 3000 години. В Китай винаги много се е ценял образованият човек. Защото такъв човек е не само полезен за себе си, но и за цялата държава. Знаем, че всичко, което КНР прави, е добре обмислено, по най-внимателен начин, като целта е да се извърши най-доброто за хората, да се постигнат най-оптималната среда и условия за всички видове дейности. И това се вижда във всички сфери на живота в Китай. Във всяко отношение китайската страна е постигнала много високо ниво. Китай е единствената страна в света, единствената култура, която е постигнала това високо ниво във всяко отношение. Така е и с образованието. Затова има много какво да научим от Китай. Сътрудничеството между България и Китай е много важно и аз съм много доволна, че в България, в няколко университета има специалност „Китайски език“, а също в Пекинския университет много китайци изучават български език. Надявам се това сътрудничество да се разширява, защото има много добра основа, а съществуват и много нови области, в които то може да се развива, особено след създаването на Световния съвет по синология в Китай.