В Китайския културен център в София в навечерието на националния празник на КНР бе представена близо 400-страничната книга на доц. Соня Алексиева „Китай през погледа на българите“. Тя разказва за историята, културата и развитието на азиатския гигант чрез 25 интервюта с изявени в различни сфери българи, намерили своята топла „китайска връзка“. Премиерата на издадената от ИК „Български бестселър“ книга събра многобройна публика. Дойде и вицепрезидентът на България Илияна Йотова. В приветствието си тя поздрави авторката доц. Соня Алексиева и посолството на КНР, активно подпомогнало усилията по подготовката на внушителния и богато илюстриран том, събрал по думите й „много мъдрост, също като китайската култура и философия“. „Китай през очите на българите“ е важен принос във взаимното опознаване между двете ни страни и силен стимул за разгръщане на двустранния културен туризъм. В този ключ бе приветствието на зам.-министъра на туризма Мариела Модева. Посланикът на КНР в България Н. Пр. Дун Сяодзюн даде висока оценка на обемната и прецизна работа, извършена от авторката. Той съобщи, че книгата ще бъде преведена на китайски, за да може и обширната читателска аудитория в неговата страна да се запознае с нея. А в перспектива ще бъде подготвено и издание „България през очите на китайците“, за да може взаимното опознаване и сближаване между народите ни да бъде още по-пълноценно. След това водещата вечерта директорка на издателството „Български бестселър“ Юлияна Томова даде думата на авторката доц. Соня Алексиева. Тя разказа как идеята за книгата се е зародила на една среща в посолството на КНР с приятели на Китай, как след това подготовката и написването й са се затруднили изключително много заради връхлетялата света пандемия от COVID-19, как всичко е трябвало да се прави онлайн. Доц. Алексиева изрази дълбока благодарност към екипа на китайското посолство, с който е работила, както и към 25-имата българи, разказали й своите истории, свързали ги с Китай. Тя обясни, че с мнозина от тях дори не се е познавала лично, а пандемичната обстановка е наложила интервютата и всички уточнения и допълнения около тях да се правят дистанционно. В презентацията си авторката обрисува всеки от своите герои и изтъкна как през различните им индивидуалности, житейски опит и професии надничат и многобройните български ракурси към съвременния, динамичния облик на Китай, събиращи като пъзел пъстрия му портрет. В своята заключителна глава в книгата доц. Алексиева синтезира така отговора на въпроса как разказаното на страниците й сближава и свързва Китай и България: „Хора с различни професии и образование, които не се познават помежду си, които не са пътували заедно в Китай, споделят едни и също мечти и очаквания за позитивните промени в България и нейното бъдеще. На страниците на „Китай през очите на българите“ се обединяват впечатленията им от една страна, която насърчава и България за развитие на по-силна икономика, по-защитена култура, по-конкурентно образование и по-развит устойчив туризъм“. На свой ред Н. Пр. Дун Сяодзюн посочва в предговора към книгата: „Близостта във взаимоотношенията между две държави се корени в близостта между техните народи. Вярвам, че китайско-българските двустранни отношения са белязани от дълбоко приятелство и именно благодарение на това приятелство между хората от нашите две страни ние ще се сближаваме все повече“.
