Китай е родното място на порцелана. Английската дума „China“ означава не само Китай, но и порцелан. Производството на порцелан е едно от най-големите постижения и върхът на приложното изкуство на древен Китай. Красивата керамика, богатото оцветяване, различните изображения напълно отразяват културата и високото майсторство на китайския порцелан. Той е бил ценен не по-малко от златото, дори му приписвали невероятни магични свойства. А издаването на тайната за неговото сътворяване, се е наказвало със смърт. Според археологическите данни първообразът на порцелана са примитивните „цинове“. Историческите факти сочат, че фарфорът е преходният продукт от керамика до порцелан. Най-ранният фарфор в страната се намира в културните останки Луншан в околия Сяо, провинция Шанси, който има 4200-годишна история. В зората на новата ера, първо в южната част на Китай, а след това на север, е разпространена технологията за производството на порцелана. Този период е свързан с появата на продукти като “байц“ - бял порцелан. На базата на „байц“ по-късно започва да се произвежда многоцветният порцелан. Технологията за производството му се развива бързо по време на династиите Тан и Хан, чийто връх е финият имперски порцелан. За китайската порцеланова индустрия започна разцвет и това изкуство се превръща в символ на философски понятия като краткотрайност, дълбочина и величие. Царствата на династиите Мин (1368 - 1644) и Цин (1644 - 1911) са ерата на разцвета на производството на порцелана. По това време той придобива разнообразна форма и цветната схема на глазурата му се обогатява. От 14-ти век водещият център за производство на порцелан е град Джинджен в провинция Дзянси, който все още е известен с най-висококачествения китайски порцелан. Преди 290 години френският мисионер Пере Тресолет, който за пръв път идва в града, разказва на приятелите си: „Джинджен е разположен в равнина, заобиколена от планини. Две реки, които текат от планините, се сливат и образуват пристанище от един километър или повече. Пристигайки тук, на първо място можете да видите следната картина: мъгла от огнища, която се къдри над града, а през нощта сякаш всичко е покрито със светлини. Порцеланът от Дзинджен е “бял като сняг, тънък като хартия“. Притежаването на изящните оригинални порцеланови произведения е привилегия на аристократите [HYPERLINK: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F]. По онова време цената им надвишава тази на златото [HYPERLINK: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE], а начинът на производство е пазен в дълбока тайна. Порцеланът доста дълго и постепенно придобива характерните и до днес форми и прочутата по цял свят белота, изключителен финес, уникална тънкост и неповторим звук при леко докосване Красотата на чудните китайски фигурки и съдове от порцелан стига до Европа и те веднага привличат вниманието на европейците със своето техническо и художествено съвършенство и с изключителното богатство на форми и окраска. Много бързо те стават толкова популярни, че е рядкост богаташи и особено короновани особи да нямат в двореца или в замъка си специална китайска стая. Увлечението да се притежават скъпоценни китайски предмети, да се декорират цели салони в китайски стил, а по-късно и откровено да се копират китайски образци, обхваща Европа в епохата на рококото. Специалистите наричат този афинитет към всичко китайско - синомания.Според историческите данни през 17-ти век Китай ежегодно изпраща над 200 хиляди порцеланови изделия в чужбина. През 18-ти век тази цифра достига милион продукти годишно. През 19-ти век [HYPERLINK: https://bg.wikipedia.org/wiki/19_%D0%B2%D0%B5%D0%BA] в Европа [HYPERLINK: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0] се появяват много колекционери на изделия, сервизи и фигурки от китайски порцелан. Ценителите колекционират скъп китайски порцелан от зеленото, розовото, жълтото или черното семейство - в зависимост от преобладаващия цвят. За признак на изтънченост и стил се приема в декорацията на домовете да присъстват статуетки или редките и скъпи така наречени джу-порцелани с лавандуловосиня глазура и кракелюри (специфични напуквания). Често цялото обзавеждане бива подчинено на декоративните порцеланови детайли от интериора. Тъй като производството на порцелан е много сложно, изкусните декорации и орнаменти изискват голямо майсторство. През вековете това изкуство за украсяване на порцеланови съдове се е развило много. Известните в цял свят декорации в бяло и синьо са характерни за европейската представа за китайско порцеланово изкуство. Чисто белите съдове са декорирани с орнаменти в син цвят. Още преди нанасяне на гланца порцеланът е украсяван с кобалтов окис и вода. Артистичният стил зависи от много неща: най-вече от епохата. Днес все още се срещат класически и традиционни мотиви, но и много нови, модерни и обикновени мотиви, които са изключително популярни. През 1945 година е основано Китайското керамично общество - академична корпоративна и социална организация, в която са ангажирани хора, извършващи изследвания в областта на порцелана и порцелановото изкуство.