Какви са цветовете на Забранения град в Пекин, червени и жълти? Да, но не съвсем, ако сте достатъчно наблюдателни. Благодарение на глазурата, наречена лиули на китайски, която украсява вратите, покривите и стените, много цветове могат да се видят в Забранения град. След тригодишно изследване на глазираните декорации в комплекса беше даден старт на онлайн изложба на официалния сайт на музея, която представя цветовете на императорската архитектура. Изследването е проведено съвместно от музея и Югоизточния университет в Нанкин. То разкрива артистичните, историческите и архитектурните ценности на глазурата. Подробен анализ на материалите е включен в програма, целяща пресъздаване на процеса по производството й. Изложбата, наречена „Цветната глазура на императорския дворец“, използва съдържание с достъпен текст, който обяснява постиженията на изследователския проект чрез видеоклипове, графики и 3D модели. „Глазурата е най-доброто отражение на цветовете на китайската архитектура и е показател за високото ниво на строителството“, казва Джан Тун, куратор на изложбата, който е професор в Югоизточния университет. В Забранения град глазурата е главно в зелено, жълто, синьо и черно, но може да се види и бяло. Глазурата е използвана главно за декорациите по покривите и край вратите. В комплекса има общо 134 врати, украсени с глазура, по думите на Джан. Всички те са показани в дигитален вариант на онлайн изложбата. „Забраненият град е върховото постижение на техниката за производство на глазура в Китай след хилядолетие на развитие“, казва Уан Дзиенгуо от Китайската академия за инженерни науки, който оглавява научното изследване. „Глазурата представлява един величествен образец на китайското изкуство. Тя е била почитана в Древен Китай като символ на благородството, като нефрита“. Според Уан най-ранната глазура, намирана в Китай, датира от периода на династия Западна Джоу (11-и в. пр. н. е. - 771 г. пр. н. е.), която е открита през 1975 г. в гробницата на благородник. Древни документи показват, че за първи път глазура е използвана в архитектурата през периода на Южната и Северната династия (420 - 581), което е доказано чрез археологически находки в тогавашната столица. По времето на династия Сун (960 - 1279) започват да добиват популярност строителни компоненти, направени от глазура, и се появяват глазирани тухли и стени. Тази практика се запазва и в Забранения град, тъй като глазираните порти са проектирани така, че да имитират дърворезба. Изображения върху дървени греди могат да бъдат добавени чрез боя, но за да се създадат сходни мотиви, различни ефекти с глазура могат да бъдат осъществени единствено чрез сурови материали и много висока температура. Днес учените са способни да определят кой специфичен химически състав създава глазираните творби в определени цветове. Древните занаятчии обаче можели да се осланят единствено на опита си. Понякога дори пробвали на вкус суровината, за да направят правилния избор. Една от причините, която прави глазурата в Забранения град невероятна, е ексклузивната й употреба за дворцовото строителство по времето на династии Мин (1368 - 1644) и Цин (1644 - 1911).