Планината Утайшан е свещено място за будизма и топ туристическа дестинация в провинция Шанси. Тук е запазен един от най-древните храмове - Фогуан, намиращ се на около 30 км от град Утай. Надписите, открити в него, показват, че сградата е построена първоначално в периода на династия Северна Уей (386 - 534) и е преустрона в края на династия Тан (618 - 907). Главната Велика източна зала е построена през 857 г. Дървената конструкция, статуите, стенописите и надписите в храма Фогуан се смятат за четирите съкровища на будисткото изкуство от времето на династия Тан. Ако не е било откритието на известните учени и специалисти по архитектура Лян Съчън и Лин Хуейин през 30-те години на миналия век, историческата и културната стойност на храма вероятно и до днес биха били неизвестни за света. Преди 30-те години на миналия век се предполагало, че няма запазени дървени конструкции от династия Тан в Китай. При изучаването на изображения на надписите в пещерите Могао в провинция Гансу двама учени - Лян и Лин, забелязват, че има пълни карти на храмовете в планината Утай, включително на Фогуан. Те започват издирване на този храм, което продължава няколко месеца, и най-накрая го откриват през юни 1937 г. Техните интензивни изследвания, включително изучаването на архитектурния стил, детайлите на конструкциите и надписите, доказват, че Великата западна зала във Фогуан е най-голямата от малкото запазени тански конструкции в Китай. В един доклад Лян пише, че е изумен от големия брой статуи от династия Тан в залата. 34-те статуи, включително Трите буди на миналото, настоящето и бъдещето, двете Бодхисатви и техните последователи, представляват най-голямата група цветни статуи в Китай, създадени в периода на династия Тан. Десетилетия след откритието на Лян и Лин все още могат да се намерят нови следи, които доказват дългата история на храма. През 80-те години археолози откриват надписи от династия Тан на дървена врата във Великата зала, които показват, че дори портата е на повече от 1100 години. Въпреки историческото си значение храмът, който се намира в по-отдалечената част на планината, не е често посещаван от туристи днес. „Това е тиха, свещена земя за истинските любители и ценители на културата и историята“, разказва фотографът Ли Жуей. „Спокойствието там ни позволява да изследваме отблизо величието на танските архитектурни шедьоври и подробно да проучим всеки детайл“, добавя той.