Историята на китайското изкуство на захарните рисунки, или танхуа (糖画), ни връща повече от 500 години назад във времето на династия Мин (1368 - 1644), когато захарни животни и фигурки се използвали в религиозни ритуали и като жертвоприношения за добър късмет. Тогава правенето на захарни фигурки било широко разпространено сред благородниците особено по време на Пролетния празник. При династия Цин (1616 - 1912) захарното изкуство станало дори още по-разпространено. Смята се, че захарните рисунки произлизат от провинция Съчуан, Югозападен Китай, но постепенно придобиват все по-широко признание в страната. Причината за популярността на това изкуство, особено сред децата, е очевидна. С времето изработката на захарните фигурки става все по-сложна и изтънчена. Майсторите заемат техниките на китайския театър на сенките и изкуството на изрязване на хартия. В танхуа разтопената захар се използва като среда от художника вместо четка, писалка или молив. Усъвършенстват се не само техниките и инструментите за изработка, но и стиловете и темите, които се използват в занаята. Темите са най-разнообразни, като по-популярни са китайският зодиак, животни, анимационни герои и др. Много майстори на танхуа внасят и завета на собствените си семейства и го предават напред в поколенията. Танхуа се разделя основно на два вида - плоски и плътни изделия. Практикува се най-вече плоският вид, в който картинката е двуизмерна. Но най-големите майстори на танхуа са развили и плътния вариант, в който изработват 3-измерни образи от захар и ги правят да изглеждат като скулптури. Точно както рисуването върху платно, рисуването със захар също изисква въображение, прецизност, умение и внимание към подробностите. За да направи очертанията на фигурата, майсторът сръчно налива гореща захар с бронзов черпак върху плоска мраморна плоча. Преди същинското рисуване да започне, захарта се разтопява внимателно в друг съд с точно определена гъстота. За по-добрия вкус на изделието майсторът може да добави в разтопената захар есенция от портокал или слива, малко канела или лешник. Захарта е готова, когато се втечни, и тогава от нея може да се излеят тънки нишки по мраморната плоча. Занаятчиите използват и бяла и малцова захар за фигурите, но фигурките от златна малцова захар са предпочитани и от децата, и от възрастните. Да държиш златна скулптура от малцова захар срещу слънцето и да се наслаждаваш на завладяващата изработка, е истинско изживяване. За приготвянето на малца е необходима около седмица, за да покълне от 3 до 5 см. Занаятчиите го поливат всеки ден, след което го смачкват и го смесват с лепкав ориз, царевица или пък го готвят със сладки картофи,, докато добие правилната гъстота. За сипването на разтопената захар с цел създаването на зигзагообразни или вълнообразни форми се използват по-малки лъжици. Винаги наблизо се държи допълнителна захар, която се топи на бавен огън. Обикновено занаятчиите рисуват, без да гледат предварително подготвен модел, разчитайки вместо това на въображението си. За триизмерен обект, като например кошница с цветя или глава на дракон, майсторът трябва първо да подготви няколко елемента - първо кръгла захарна палачинка и след това по-малък захарен кръг върху палачинката. По-късно той добавя детайли като повдигаща се греда и цветя към кошницата или черти на лицето към главата на дракона. Издълбаването на сложна фигура може да отнеме няколко минути. Използва се дървена пръчица, за да се задържи фигурата, а инструмент, подобен на шпатула, отделя творението от повърхността - свежо и готово за сервиране. Всичко това се извършва много бързо и няма място за грешки. Да наблюдаваш целия процес, е истинско преживяване и добавя наслада към готовата танхуа. Повечето инструменти, които се използват днес за направата на захарни скулптури, са се ползвали и преди векове. За да зарадват децата, много продавачи въвеждат въртящо се колело с игла и на което изображение спре иглата, такава фигура изработва майсторът. Всеки образ има свое специално значение и мястото, където спре иглата, подсказва на детето нещо и за неговия късмет. Специалните вкусни картини, нарисувани на място с гореща течна кафява захар, могат да бъдат оценени като произведения на изкуството и изядени като сладки лакомства. Въпреки че захарното рисуване губи част от популярността си в новата история, занаятът все още улавя очарованието на достатъчно практикуващи и покровители, за да оцелее във времето. Наскоро китайското правителство включи рисуването със захар като провинциално нематериално културно наследство, за да гарантира, че то ще продължи да се практикува. Сега танхуа получат много по-широко признание и отново се смята за подходящо представяне на мъдростта и творческия дух на китайския народ.