Шъдзяджуан е млад град, столица и основен икономически център на северната провинция Хъбей. Той е най-голямата фармацевтична база в Китай и важен център на текстилната, ИТ и химическата промишленост. През 2007 г. е включен в списъка на 15-те най-големи икономически сили в страната. Има население от 2,19 милиона души, а други 7,4 милиона живеят в 20-те му области. Модерният град непрекъснато обновява своя облик. Изграждат се много нови жилищни сгради и квартали, търговски центрове, учебни и здравни заведения, промишлени райони. По население е на дванадесето място в Китай, като през последните 30 години се е нараснало повече от четири пъти в резултат на индустриализацията и подобрената инфраструктура. От 2008 до 2011 г. тук е извършена планова реорганизация, свързана с бързата му урбанизация - увеличени са зелените площи, изградени са нови пътища и жилищни райони. Открити са нова железопътна гара, летище и метро. Г рад Шъдзяджуан е разположен на около 266 км югозападно от Пекин, в подножието на планината Тайхан, която има средна надморска височина от 1500 до 2000 м. Това прави града желано място за туризъм, пътувания и колоездене. Най-старото му име е Ший от времето преди династията Хан (т. е. преди 206 г. пр. н. е.). По-късно, по времето на династия Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. н. е.) и династия Суи (581 - 618), градът става център на областта. С реорганизацията на местната власт в ранния период на династията Тан (618 - 907) значението му намалява. Растежът му като един от големите съвременни градове започва през 1905 г., когато железопътната линия Пекин-Ухан достига района, стимулирайки търговията и насърчавайки местните земеделски производители. Две години по-късно жп връзката го превръща в комуникационен център от национално значение на главния път Пекин - Тиендзин - Шанси. Преди Втората световна война е голям железопътен и търговски център за селскостопанска продукция на Севернокитайската равнина, особено на зърно, тютюн и памук. В края на Втората световна война, когато поема административната роля в западната част на Хъбей, се превръща в индустриален град. През 50-те години на миналия век ускорено се развива текстилната, през 60-те е създадена нова химическа промишленост и инженерна база за тракторно оборудване. Има важни находища на въглища в подножието на планината Тайхан. Постепенно се превръща в основен индустриален град в Северен Китай, основна база на фармацевтичната и текстилната промишленост. Други сектори включват машини и химикали, строителни материали, лека промишленост и електроника. Високотехнологичната индустриална зона е създадена през 1991 г. за развитие на държавно ниво. Отраслите включват фармацевтични продукти, електронна информация, механично производство, автомобилостроене, производство на химикали и логистика, създаване на нови високотехнологични предприятия. До 2009 г. тук са се установили около 2600 фирми, от които 185 са финансирани от чужбина - Япония, САЩ, Република Корея, Германия, Италия, Канада, Малайзия, Хонконг, Макао, Тайван и др. Градът е център и на търговията с млечни продукти, тук е седалището на групата „Санлу“. Има много добре развита транспортна инфраструктура. Транспортен възел е в пресечната точка на железопътните линии Пекин - Гуанджоу, Тайюан - Дежу и Шуоджоу - Хуанхуа. Новата жп гара, открита през декември 2012 г., се отличава с това, че обслужва както „конвенционалната“ жп линия Пекин - Гуанджоу, така и новата високоскоростна жп линия Пекин - Гуанджоу - Шънжън - Хонконг. Подобна договореност е необичайна за високоскоростната железопътна мрежа на Китай, тъй като обикновено тя заобикаля градските ядра, където са по-старите „конвенционални“ железопътни станции. В случая под централния град е построен дълъг 5-километров железопътен тунел. Това е първият подобен случай. Градът се обслужва от много автомагистрали. Метрото е бързо, надеждно и предпочитано ново средство за придвижване. Първите линии 1 и 3 са в експлоатация от юни 2017 г., останалите се изграждат и ще започнат работа в края на 2021 г. Най-новият план включва 6 линии. Железопътната компания разработва нов план за градска железопътна транзитна система с дължина от 1000 км, включващ метро, градски железопътен транспорт и трамвайни линии. Международното летище има 32 вътрешни маршрута, обслужва 12 международни дестинации, включително четири маршрута до Русия. С отварянето на високоскоростната железопътна линия Пекин - Гуанджоу в края на 2012 г. летището има собствена жп гара, която осигурява бърза връзка между летището и централната жп гара, както и други гари в региона. В Шъдзяджуан могат да се посетят много културни, природни и исторически забележителности: Музеят на провинция Хъбей съдържа експозиции от две големи открития от последните десетилетия: гробницата на царя на Джоншан от края на 4-ти век пр. н. е. и гробница на Toм Хан от края на 2-ри в. пр. н. е. Намира се в сърцето на града, преустроен е през 2013 г. и 2014 г. и редовно провежда събития, показващи традиционното китайско изкуство и артефакти. Мемориалът на мъчениците в памет на загинали войници също е в центъра на града. Големият парк Чан'ан обединява четири парка и включва подземен търговски център, театър, музей, езеро, барове и ресторанти. Столетният парк в югоизточната част на града има езеро и увеселителен парк. Аквапаркът разполага с голямо езеро, развлекателни маршрути за кратки разходки и различни ресторанти. Манастирът Пилу, известен още като манастира Уайросана, е в селището Шанджин в северозападните покрайнини на Шъдзяджуан. Построен е по време на династия Тан и е реставриран от династиите Юан и Мин. Основната му зала съдържа пиедестал с отлични дърворезби Тан, както и стенописи от периода на династии Юан-Мин, някои от които са наистина великолепни. Мостът Джаоджоу, окръг Джао, шедьовър на китайското гражданско строителство, създаден около 600 г. след династията Суи. Той оцелява при многобройни наводнения и земетресения и днес се смята за най-стария каменен едноарков мост в света. До него има малък музей с колекция от каменни резби, стели и статуи от околностите на окръг Джао. Планината Фенлоншан се намира на границата на окръзите Лукуан и Уанши. От исторически интерес са няколко будистки пещери от южната й страна, две от които датират от династия Северна Ци (550 - 577) и династия Тан (618 - 970). Планината Баодузше в окръг Лукуан е свързана с династия Хан. От исторически интерес са някои будистки пещери и каменни резби, които датират още от династията Северна Ци. Пещерата с хиляда Буди се намира в село Киши. В нея могат да се видят много малки буди, издълбани в стените на пещерата. Някой от главите на Будите са били преправени, но иначе резбите са относително добре запазени. Храмът Лонгуо, издълбан в пещера в късната династия Тан или Сун, не е в много добро състояние, но си струва да се види. Осемметровата статуя на Буда се намира на около 40 км от окръг Пиншан, издълбана в планината по време на династията Тан. Околните планински пейзажи също са доста красиви. Пещерата Линшан Тук има четири пещери, като едната от тях е от времето на династия Сун, а другите са от времето на династия Мин. Във вътрешните стени на пещерите са издълбани стотици малки Буди. Планината Сангуан наистина е красива с храмовете по стръмните й склонове. Централният елемент тук е „Мостовата кула“, построена на мост, издигнат над 50-метров пролом. Село Шиту е каменно селище, перфектен пример за китайска каменна архитектура, с отличен местен храм, построен в края на династия Мин и началото на династия Цин (16 - 18 век). Древният град Джънджин разполага с много красиви места. Едно от тях е храмът Лонхин от времето на династия Тан, който се отличава с огромна 22-метрова бронзова статуя на Буда, дарена от императора през 11-и век. Тук се намират и четири уникални древни пагоди.