Едно от доказателствата за хилядолетната история на Поднебесната са нейните храмове. Тези свещени и тихи кътчета на духовността разкриват разнообразните религиозни влияния на будизма, конфуцианството, даоизма, заедно с отличителната им архитектура. От традиционните тибетски манастири до имперските дворцови олтари, Китайските храмове са единствени по рода си. Във всеки град на поднебесната има поне един голям и впечатляващ храм, затова степенуването им е почти невъзможно, но представянето на някои от по-известните ми се струва по-лесна задача. (Продължение от миналия брой) Културният дворец на работниците (Пекин) В източното крило на Забранения град лежи една от най-добре пазените тайни на Пекин, забравен храм, който изглежда като малка реплика на Великия имперски дворец с една голяма разлика - няма тълпи! Сгушени сред вековна горичка от кипарисови дървета, тези почти 200 кв. м площ на двореца са били важно място в историята на Китайската империя. Първоначално известни като Императорския храм на предците, сградите, които съставляват двореца, са използвани по време на династиите Мин и Цин като светилища на предците на императорското семейство и императорите често идвали и отдавали почит на мъртвите си прадеди. Трите основни зали в двореца включват залата за поклонение на предците - която е била основното място за обреди и жертвоприношения, залата за почивка - която съдържа плочи, изписани с имената на починалите, и накрая отдалеченото светилище на предците - което е било използвано за съхраняване на жертвените плочи на имперските предци. През 1951 г. този древен дворец на поклонение е прекръстен на „Културен дворец на работниците“, а историческите сгради и портите са превърнати в пространство за образователни и развлекателни цели за местни жители и туристи. Сега на мястото има стадиони, изложбени зали и библиотеки, които са една спокойна алтернатива на големия, по-натоварен Забранен град. Сиеннунтан - Храмът на земеделието (Пекин) Това е един много древен китайски храм, в който дори императорите всяка година сваляли своите императорски одежди и се обличали като фермери, за да измолят добра реколта от боговете. Храмът първоначално е построен през 1420 година, използван е за религиозни обреди от династиите Мин и Цин и е посветен на бога на земеделието Сиеннун. Именно към него императорите отправяли своите молитви и правели жертвоприношения. Древните павилиони, портите и коридорите са важни архитектурни реликви, запазили имперския архитектурен стил, станал известен чрез исторически забележителности като Забранения град и Храма на небето. Централните павилиони на обекта се отличават със своите многоцветни фасади и широки шестоъгълни покриви, облицовани със стъклени керемиди. Интериорът на сградите в имперски стил включва дървени греди, украсени с лакирани изображения на златни дракони, и централен отвор на покрива, който позволява на енергията на боговете да проникне във водата на кладенеца. През последните няколкостотин години, сградите на храма Сиеннунтан са били пригодени за военни, индустриални цели или пък просто са били оставяни да се разпаднат. Въпреки това през 2000 г. комплексът получава историческа защита от Световния фонд за паметници и са направени редица реставрации на разпадащите се дървени конструкции. Сега има музей, който да запознае посетителите с историята на възстановения Сиеннунтан, който е неразделна част от историческия Пекин и се е преобразувал в Пекинския музей на древната архитектура. Храмът Дунюе (Пекин) Знаете ли какво ще се случи, ако предадете тайните на своя феодален владетел? В отвъдното езикът ви ще бъде отрязан от едър червен демон с глава на глиган, ето какво! Пекинският храм Дунюе е адът, в който справедливостта възтържествува. Той развежда своите посетители сред отвъдното и им показва живота след смъртта. Анклавите около храма държат статуи, представящи 76-те отдела на отвъдното царство, включително „Отдела за контрол на кражбите и грабежите“, „Отдела за разпространение на лекарства“, „Отдела на отплащане на злото със зло“ и все по-популярния „Отдел за несправедлива смърт“. Призивите за посмъртно отмъщение или опрощение посетителите могат да отправят чрез кутия за дарения в устието на всеки анклав, така че ако имате много неща за поправяне, донесете купчина дребни пари. Строежът на сградата започва през 1319 г. и бива изцяло завършен през края на Културната революция и реновиран през 2002 г. Ако стотиците ужасяващи сцени на изтезания, разигравани от демони с глави на животни, не ви харесват, дворът е приятно украсен с калиграфски стели и добро място за разходка и отдих.