Като единствения пряко избран орган от седемте институции на ЕС, Европарламентът често се представя като „глас на народа“. Но през последните години той опакова враждебността на някои европейски политици към Китай като обществено мнение в Европа, опитвайки се да отвлече действителната гледна точка на европейците към Китай. Доклад за ЕС и предизвикателствата пред сигурността в Индо-Тихоокеанския регион, приет от ЕП на пленарната му сесия неотдавна, твърди, че Китай е „заплаха“ за интересите на Съюза в региона, като критикува позицията на Китай по кризата в Украйна и по въпросите на Тайван, Хонконг, Макао и Синдзян. В отговор говорител на китайската мисия в ЕС посочи, че докладът се основава на идеологически пристрастия, изкривява политиката и позицията на Китай, преиграва „китайската заплаха“, отрича законното право на страната да защитава своя суверенитет и сигурност и грубо се намесва и пречи на вътрешните му работи. Цуй Хундзиен, директор на отдела за европейски изследвания в Китайския институт за международни изследвания, изтъква пред Global Times, че приетият доклад не представлява непременно позицията на целия Съюз. Китайският учен смята, че през последните години Европарламентът се е превърнал в място за политически изяви, особено по въпроси, свързани с Китай. „Съдейки от процедурата по изготвяне на политики в Съюза, политиките обикновено се предлагат от Европейската комисия и след това се обсъждат и одобряват от ЕП и Съвета на ЕС. Но сега ЕП все често се опитва да окаже влияние върху политиката на Съюза, дори преди да бъде формирано предложение за политика от страна на Еврокомисията“, отбелязва Цуй. През последните години ЕП, изглежда, разработи нова характеристика: разгласяване на теми, свързани с Китай, включително чрез нелепи преувеличения или изкривявания на положението с човешките права. Това създаде пречки за тези, които искат да развиват връзките между Китай и ЕС. Някои от изявленията и действията на ЕП - враждебни и безразсъдни в очите на Китай - засегнаха сериозно политическото взаимно доверие между двете страни. Според Цуй те също така ще подкопаят вярата на Пекин в институциите на ЕС, защото, изглежда ,парламентът сега е склонен да прибързва да прави изявления по много въпроси, свързани с Китай, като тези за Синдзян, без никакви твърди доказателства. Най-важното обаче е, че ЕП, като самопровъзгласил се представител на общественото мнение, има за цел да повлияе на истинското мнение на европейското общество. Под негово въздействие общественото мнение в Европа става все по-враждебно към Китай, което от своя страна насърчава някои европейски политици да продължат пропагандирането на „китайската заплаха“. В резултат на това формирането на общественото мнение в Европа спрямо Китай завършва в порочен кръг. Основата на социалното и общественото мнение в Европа за сътрудничество и ангажиране с Китай постепенно се разрушава.