Хонконг е специален административен район на Китай, разположен на изток от устието на Перлената река, на южния бряг на Китай. Регионът граничи с провинция Гуандун на север и Южнокитайско море на изток, юг и запад. Състои се от остров Хонконг, първоначално отстъпен от Китай на Великобритания през 1842 г., южната част на полуостров Кулун и остров Стоункътърс (Нгон Шуен) (сега присъединен към континента), отстъпен през 1860 г., и новите територии, които включват континенталната част, разположена до голяма степен на север, заедно с 235 големи и малки офшорни острова, всички от които са взети под наем от Китай за 99 години от 1898 до 1997 г. Съвместната китайско-британска декларация, подписана на 19 декември 1984 г., проправи пътя за цялата територия да бъде върната на Китай, което се случи на 1 юли 1997 г. Продължава от 40 брой Бързото развитие на производството през миналия век става възможно благодарение на китайските индустриалци имигранти, главно от Шанхай, които носят със себе си технологии и капитал. Чуждестранните инвестиции скоро започват да се вливат, за да се възползват от огромното предлагане на евтина работна ръка и сравнително евтините суровини, налични в околния регион. По-голямата част от индустрията е ограничена до градските райони, особено в гъсто населените квартали на Кулун. С развитието на индустриалните и други нови градове, производството започва да се разпръсква в Куун Тун, Цуен Уан, Туен Мун и други области. През 1977 г. е създадена Hong Kong Industrial Estates Corporation за разработване и управление на индустриални зони, които ще поемат високотехнологични индустрии, първо върху рекултивираната земя в Тай По, а по-късно в Юен Лон. Постепенно производството, което някога е било най-важният сектор на икономиката на Хонконг, е засенчено от огромния сектор на услугите. Производството сега съставлява само малка част от брутния вътрешен продукт и заема само малък дял от работната сила. Производството на текстил и облекло е водещата производствена дейност и допринася за около една трета от стойността на вътрешния износ. Електронната промишленост е вторият по големина износител. Има някои тежки индустрии като корабостроене и ремонт и самолетостроене. Валцуването на стомана, производството на машинни части и пластмаси и производството на цимент обслужват местните нужди. От 1969 г. Хонконг се превръща в един от основните финансови центрове на Азиатско-тихоокеанския регион въпреки факта, че няма услуги на централна банка. Регионалното правителство делегира функциите на такава институция на Паричния орган на Хонконг, който наблюдава паричната политика на Хонконг и регулира неговата валута, хонконгския долар, и на избрани търговски банки. Освен лицензираните банки в региона има представителства на много чуждестранни банки, включително регистрирани депозитарни компании. Вътрешни и международни валути се търгуват на валутния пазар в Хонконг. Фондовият пазар привлича инвестиции както от чуждестранни, така и от вътрешни източници. Някои от основните й акции се търгуват и на борсата в Лондон. Пазарът на златни кюлчета, някога най-големият в света, се управлява от Китайското дружество за обмен на злато и сребро. Липсата на валутен контрол допринася за успеха на Хонконг като финансов център. Политиката на Хонконг за свободна търговия превръща територията в един от големите търговски центрове в света. Няма мита за внос, с изключение на някои луксозни стоки, като парфюми, моторни превозни средства, алкохолни напитки и тютюн. Хонконг е зависим от вносни продукти, които съставляват около половината от общия размер на външната търговия, а останалата част се разделя между износа и реекспорта. Освен търговията с други региони на Китай, основните доставчици включват Япония, Тайван и Сингапур. Капиталовите и потребителските стоки като електрически машини и апарати, облекло, радиоапарати, телевизори, стереоуредби и компютри представляват най-голямата група от внос. Втората по големина група включва минерални горива, суровини, полуфабрикати (като синтетичен и естествен текстил, химикали и електронни компоненти) и хранителни продукти. Китай става основният пазар за продуктите на Хонконг преди 1997 г. и тази търговия остава преобладаваща след реинтеграцията на територията. Други големи експортни дестинации включват САЩ и Япония. Текстилът и облеклото са водещи в износа. Също така важни са електрически машини и уреди, офис машини, фотографски апарати и различни други произведени артикули. Реекспортът съставлява основна част от стоките, изпратени извън Хонконг. Търговията на едро и дребно също са основни компоненти на сектора на услугите, както и туризмът. Туристическата търговия, която е силно насърчавана от правителството и добре обслужвана от огромния сектор на услугите, сега представлява значителен компонент на икономиката. Най-много пристигащи туристи са от континента. Освен това голям брой бизнес и туристически пътници от Тайван преминават през Хонконг на път за и от дестинации на континента. Тематичният парк Хонконг Дисниленд, който е базиран на оригиналния Дисниленд в Калифорния и е открит през 2005 г. на остров Лантау, се превръща в основна увеселителна атракция. Строителството на пътища и мостове в Хонконг непрекъснато се разраства и в града има добре поддържана мрежа от високо скоростни магистрали. Пример за добрите връзки със съседните провинции е и известният мост, който свързва Хонконг, Макао и Джухай на континента. Международният трафик се обслужва от международното летище на Хонконг и неговото великолепно пристанище, като има и добри сухопътни връзки с провинция Гуандун. Пътническият терминал на летището е сред най-големите затворени пространства в света. Пристанището на Хонконг е известно със своята ефективност и капацитет. Капацитетът на неговите контейнерни терминали нарежда Хонконг сред най-големите контейнерни пристанища в света. Бързите фериботни услуги между Хонконг и Макао и части от Гуандун се осигуряват от различни плавателни съдове. Хонконг има една от най-модерните и технологично сложни телекомуникационни системи в света и е един от основните центрове на глобалната телекомуникационна мрежа. Хонконг е лидер в интегрирането на многоплатформени комуникационни режими (напр. наземна и мобилна) и внедряването на най-модерната технология. Стационарните телефони са почти повсеместни сред домакинствата в Хонконг, а абонаментите за мобилни телефони надхвърлят значително общия брой жители. Използването на интернет е широко разпространено, като голяма част от него използва широколентов достъп. В Хонконг културата е истинска смесица различни традиции и обичаи. На територията не само се празнуват фестивали и празници на Изтока и Запада, като Фестивала на драконовите лодки, Фестивала на средата на есента, лунната (китайска) Нова година, Коледа, западната Нова година и други. Тук също се отбелязват стотици годишни културни събития, вариращи от традиционни кантонски и други китайски регионални опери и куклени представления до балетни, театрални и музикални представления и изложби на картини и скулптури от национално и международно известни изпълнители и художници. Фестивалът на изкуствата в Хонконг се превърна в едно от основните културни събития в Азия, а Филхармоничният оркестър на Хонконг, Китайският оркестър на Хонконг, театралната компания Чун Ин и City Contemporary Dance Company са сред най-известните местни артистични групи. Всяка година в Хонконг се произвеждат и десетки филми, много от които придобиват международна слава. Някои дори поставиха началото на нови тенденции в изкуството, като например така наречените филми за кунгфу, а някои от техните звезди са постигнали международна известност. Международният филмов фестивал в Хонконг, открит през 1977 г., е важно събитие, особено за показването на азиатски филми. Хонконг също е регионален, както и международен център в модния дизайн.