Президентът на САЩ Джоузеф Байдън каза неотдавна, че Законът за чиповете и науката не е предназначен да навреди на Китай. Но дали неговите изявления, както и други подобни изявления на американски служители са достоверни? Този въпрос задава агенция Синхуа в актуален коментар за китайско-американските отношения. Агенцията напомня, че неотдавна търговският представител на САЩ Катрин Тей заяви, че всички членове на администрацията на Байдън са казали „много ясно“, че отделянето от китайската икономика „не е цел и не е постижимо“. Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън също отрече, че САЩ се стремят да отделят икономиката си от тази на Китай. Тези изявления може да звучат приятелски, но едва ли могат да се тълкуват като „жест на добра воля“. Защото те са само част от дългогодишната двулична политика на Вашингтон спрямо Китай, която се изразява във възприемане на смесен подход на възпиране, конкуренция и сътрудничество, за да обслужва най-добре собствените интереси на САЩ и тяхното арогантно желание да доминират в света. Всъщност САЩ наистина се нуждаят от сътрудничество с Китай и за справяне с глобалната финансова криза от 2008 г. и борбата с изменението на климата. Никоя държава не може да реши подобни проблеми сама. Но Вашингтон реши, от една страна, да изисква комуникация и сътрудничество от Китай, а от друга страна, да се опита да ограничи развитието му като защита на националната сигурност и така наречения международен ред, основан на правила. Така Вашингтон многократно заявяваше, че няма да търси нова „студена война“ с Пекин, но в същото време раздуха темата „демокрация срещу автокрация“. Вашингтон твърди, че иска да насърчи визията за отворена, приобщаваща международна система, но по този начин се стреми да създаде поредица от затворени блокове за обграждане на Китай като Четиристранния диалог за сигурност между САЩ, Австралия, Индия и Япония или като Тристранния пакт за сигурност между Австралия, Великобритания и САЩ. Въпреки че САЩ твърдят, че Законът за чиповете и науката не е предназначен да навреди на Китай, той посочва, че на субектите, получаващи финансиране от правителството на САЩ, е забранено за 10 години „включване в каквито и да било трансакции, водещи до значително разширяване на производството на полупроводници“ в Китай или всяка друга държава, която предизвиква „загриженост“ в САЩ. В същото време Вашингтон принуждава някои от ключовите си съюзници да намалят доставките на чипове за Китай. Такива примери за лицемерие на САЩ не са изолирани. Съвсем наскоро САЩ разпространяваха невярна информация за инцидента с китайски балон и произхода на COVID. Те също настояваха за „транзитно“ пътуване до САЩ за президента на Тайван г-жа Цай Инуън. Тези действия само засилиха впечатлението, че Вашингтон няма реално намерение да промени политика си към Китай и да подобри двустранните отношения, които са признати за най-важните двустранни отношения в света, напомня Синхуа. Затова двуличната политика на Вашингтон към Китай не само ще има обратен ефект и в крайна сметка ще навреди не само на американските интереси, но ще попречи на международната общност да реши общи проблеми в света.
